четвъртък, 5 януари 2012 г.

Не мога да отлагам


В момента е досадно.
Изтъркано. Шаблонно.
Разлюбваме се бавно.
Резонно. Монотонно.

Изпитахме телата.
И умовете също.
Надви ни суетата
под хрисимата външност.

И не че друга има,
или пък друг те иска…
Какво като е зима?
Не си ми вече близка.

Не мога да отлагам.
Да бъда друг не мога.
Не стой сама на прага.
Убийствен студ е. Сбогом.

1 коментар:

  1. колко много болка ... и колко много истина... и сякаш никога не сме били тъй близки....

    ОтговорИзтриване