четвъртък, 12 януари 2012 г.

За себе си ми стана безразлично


Аз вече нямам своя самоличност.
Без име съм. Без минало. Без дъх.
За себе си ми стана безразлично,
откакто ти в живота ми взе връх.

Сега се нося като в облак пухкав.
Усмихнат съм. Добър съм. И щастлив.
И с всяка твоя следваща целувка
усещам, че се чувствам все по-жив.

Умът го няма, значи разум няма.
Така е неразумна любовта...
Благодаря на Господ, че сме двама.
Най-после жив съм. В облаци летя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар