сряда, 4 януари 2012 г.

Връзка



            Обвързани сме. В начина, по който се храним, когато правим любов или в моментите, когато изпитваме нетърпимост един към друг. Свързани дотолкова, че е невъзможно да различаваме лицата си в потното огледало.
            Не съм сигурен, че трябва да остарявам с теб. Понякога търся обяснения. Улавям се, че не разбирам аргументите. Приемам те за даденост. Обичам те благородно. Прилича на онова благородство, което ни обзема в случай на загуба. Загубите и тъгата ни правят добри. С теб съм добър, независимо от обстоятелството, че не разбирам причината, която ни свързва.
            Дистанционното е играчка за ръцете ти в осем вечерта. Начинът, по който отпиваш от чашата, ме кара да преглъщам на големи глътки и аз не ти се ядосвам, че сменяш каналите на всяка секунда. С теб се чувствам по същия начин – всяка секунда ме задържаш с нещо ново. Ту се взирам в очите ти, ту ме разнежват раменете ти, докато малко по-късно вечерта капитулирам пред теб. Харесва ми да се оставям на ръцете ти. Харесва ми да бъда като дистанционно за тях.
            Не че прекалено много мисля за причината да сме заедно. Аналитичността е единственото невъзможно нещо, когато някой обича някого. Просто се застраховам, в случай че за момент се опомня и разпозная лицето си в изпотеното огледало...

Няма коментари:

Публикуване на коментар