Останалото в теб е също мое –
отива ми и ми принадлежи...
Дано за любовта ти съм достоен.
Достоен ли съм? Честно ми кажи.
Обърквам се след толкова целувки –
така е лесно да те уморят...
Започнат ли любовните преструвки,
недоверчиви ще сме всеки път.
Не искай много. Нека е спокойно.
Да бъде бавно – като падащ сняг...
Останалото в теб ще искам двойно
и днес, и утре, после пак. И пак...
Няма коментари:
Публикуване на коментар