Не спираха любовните тиради.
Препускахме напред като коне.
Не осъзнавахме, че бяхме млади.
Да бяхме се целунали поне.
Все още неразумно те обичам.
Останахме без дъх и без тела.
Ти, мое остаряващо момиче,
до мен си, както вечно си била.
Ще има време за целувки, знаеш.
Препускахме през времето в галоп…
За моите целувки си мечтаеш,
а те са твои всички. До живот.
Здравей Добромир, искам да те поздравя за прекрасното стихотворение... и не само за това, конкретно! Харесва ми начинът, по който пишеш и те чета с удоволствие!!!
ОтговорИзтриване