петък, 27 януари 2012 г.

На меката ти гръд


Така е мека бялата ти гръд...
Така добре на нея си почивам...
Лишавам се от мисли и от плът.
Престава да е тягостно и сиво.

Приличам на заспиващо дете,
което цветни сънища сънува –
в съня си то отново е при теб,
защото иначе не съществува...

Няма коментари:

Публикуване на коментар