Заради теб си заслужава

Разлюбих много. Много натъжих.

Преминах през тъгата им. Не спирах.

От сълзите им нищо не пестих,

защото в тях отново теб намирах.

Вървях към теб през нощи и през дни,

в които виха бившите любови...

Сега, когато с тебе сме сами,

започвам сякаш да съм жив отново.

Дали са ми простили? Може би.

Не всичко трябва да ми се прощава.

По пътя толкова сърца разбих...

Заради теб това си заслужава.

Сега, когато с тебе сме сами,

когато вече нищо друго няма,

дори сред тези четири стени,

щастлив съм. Благодарен, че сме двама.