вторник, 20 септември 2011 г.

Отдавна исках да го кажа


Тази вечер възнамерявам да ти кажа, че… Но преди да започна, улавям с дробовете си цигарения дим, който изпускаш срещу мен. Дооценявам жестовете ти. За последно премервам всяко твое движение.

Мина много време. Толкова време сме заедно, но ритуалите ни останаха някак разделни. Последната дума не означава, че сме твърде различни, а че не възприемаме общото между нас по еднакъв начин. Както съм си мислил и преди, еднакво различни сме. Но все пак различни. 

Преди да го кажа, попивам всяка твоя дума като гъба. Думите ти ме сапунисват, сякаш съм бебе, което трябва да бъде изкъпано в осем вечерта. Това не ме дразни. Дори да е Едипов комплекс, мисълта че в представата си съм гол, а ти ме сапунисваш, ме кара да се чувствам още по-желан. Въпросът е какво ще стане, ако ми залюти на очите.

Смачкваш фаса в немия пепелник. Настава неопределена тишина и осъзнавам, че сега е моментът да говоря.
Знаеш ли, отдавна исках да ти кажа, че…

Няма коментари:

Публикуване на коментар