сряда, 14 септември 2011 г.

Човешкото у мен


Пробудиш ли човешкото у мен;
припомниш ли ми колко съм изгубен;
спасиш ли ме от спомен съкрушен;
подсетиш ли ме колко бил съм влюбен;

Завърнеш ли ме в този странен свят,
където радостта опиянява;
събудиш ли отново онзи глад
към хората и тяхната забава,

ще хвърля всяка болка на далеч -
това за всеки страдащ е присъщо …
Човек сам себе си посича с меч,
преди към себе си да се завръща.

Ела при мен. Аз вече съм готов.
Ръката ти щом може да ме хване,
аз пак ще бъда твоята любов.
И твоят Добромир. С и без Банев.

1 коментар:

  1. Така се случва, да. Трябва само една ръка да те дръпне, за да прогледнеш отново. За хубаво. :)

    ОтговорИзтриване