Човешкото у мен

Пробудиш ли човешкото у мен;

припомниш ли ми колко съм изгубен;

спасиш ли ме от спомен съкрушен;

подсетиш ли ме колко бил съм влюбен;

Завърнеш ли ме в този странен свят,

където радостта опиянява;

събудиш ли отново онзи глад

към хората и тяхната забава,

ще хвърля всяка болка на далеч -

това за всеки страдащ е присъщо …

Човек сам себе си посича с меч,

преди към себе си да се завръща.

Ела при мен. Аз вече съм готов.

Ръката ти щом може да ме хване,

аз пак ще бъда твоята любов.

И твоят Добромир. С и без Банев.