Думи за ръцете

Не ми звъни. Дори не ми пиши.

Понякога е нужно да сме тихи.

Понеже често в думите грешим,

достатъчно е да се любим в щрихи.

Животът ни е грапаво платно.

От него гледат нашите портрети.

Портретите ни не говорят, но

говорят всичко вместо тях ръцете,

които са ни галили насън,

преди безмълвно да ни нарисуват…

Да помълчим.От думите навън

дочувам разни хора да ни псуват.

Обичаме се. Нека е без звук.

Достатъчни са само цветовете.

Когато после с теб ни няма тук,

ще има много думи. За ръцете…