Поводът е в гардероба на причината. Там е разхвърляно и леко вулгарно. Бельо и дрехи са се оплели като след неудържим секс и сега е трудно да бъдат разделени. Необходимостта да се сложи ред е навикът за подреденост. Навиците управляват всяко действие, затова се налага да им се противопоставяме. Просто се взирам в гардероба на причината. Толкова рядко се случва да се взирам в нещо...
Плавните движения, с които дърпаш чекмеджетата, за миг ми припомнят уюта, който съвместно сме изградили с времето. Тениската, с която си облечена, напомня че си моя. За малко това ме опитомява, но после желанието да бръкна в тези чекмеджета надделява. Почти виждам повода на съмнението. Взирането помага да се съсредоточим, когато искаме да извадим нещо показ.
Отмяташ кичур от косата си и леко се докосваш по носа, сякаш искаш да се отървеш от досадата да сложиш нещата в ред. Причината няма нищо против. На поводът му е приятен допира на бикините ти, плъзга се по гладката им повърхност, а аз осъзнавам, че е по-добре да погледна встрани. Защото встрани е всичко останало, което ни свързва и оправдава безпорядъка в гардероба ни...
Няма коментари:
Публикуване на коментар