И в чувствата настъпи дефицит.
Стоим. Мълчим. Цигарите си пушим.
Сега и двамата сме сякаш квит.
Ще трябва някак си да се разтушим.
Налага се режима да сменим.
Сложи червило. Дънките ще сложа.
Ще пушим вън, час-два ще повървим.
Възможно е за теб да се тревожа.
Тревожиш ли се мъничко за мен,
докато се разхождаш леко мокра,
дъждът ще ме завърне променен
при теб и при любимата ти рокля.
Да тръгваме. Цигарите вземи.
Вземи чадър. Запалката си също.
До скоро. Може би. Навън ръми.
Час-два да повървим. Не се обръщай…
Няма коментари:
Публикуване на коментар