Осъмнах сред лилави минзухари.
Събудиха ме влюбени пчели.
Започна леко слънцето да пари.
И ти усети същото. Нали?
Тревата беше септемврийски мека.
Ухаеше на цвят и на сено.
Поехме по невидима пътека.
Дано да е за хубаво. Дано.
Човекът много лесно се привързва
към някой друг, към хубави места,
особено когато се обвързва
със този друг, щом идва есента...
последният стих е много ценен
ОтговорИзтриване