Телата ни са струни през нощта.
Докосваме се. Първо е минорно.
Мажорна става после радостта
и с теб се обладаваме повторно.
Гласът ти се променя до фалцет,
когато до душата ти достигам…
Нощта изтръпва. Нашият дует
със облаци от нежност ни издига.
А там високо, както и преди,
там, дето музиката е безкрайна,
дори за неоткритите звезди
екстазът ни престава да е тайна.
Страхотно стихотворение! Изпълни моята душа.
ОтговорИзтриванеНевероятно <3
ОтговорИзтриване