Ела, любов! Настани се удобно. Компромисът е мой. Не защото съм женен, а защото вечерях с теб и не искам мъчението да ме напусне. Искам някого до себе си за празниците! Искам фойерверки за душата ми, която е уморена да си почива…
За да те имам, после трябва да те изгубя. Но не се отказвам от теб! Балансът между възрастта ми и това, което си ти, е уважението. Имам нужда да бъда уважаван!
Настани се до мен. Ето ти чаша просеко. Само ме остави, колкото да изпуша една цигара, докато ти се насладя… После бъди уютна – подлакътник на канапето, на което отново ще заспя с илюзията, че съм те имал…
Няма коментари:
Публикуване на коментар