четвъртък, 8 септември 2011 г.

Кукли


Познавам този гняв, стаен у теб...
Той всъщност има своите причини...
Животът заприличва на вертеп.
Небето само дето си е синьо.

Изгубихме се в своите игри.
В игрите си сами сме победени.
Останали без себе си дори,
за други нямаме свободно време.

Превърнахме се в кукли на конци.
Усмихнатите кукли са бездушни.
Простаците окичваме с венци,
към свестните сме просто равнодушни..

Няма коментари:

Публикуване на коментар