Само двамата на маса

На масата щом седне гордостта,

поканена за пир от суетата,

грима си сваля тихо любовта

и лекичко затваря им вратата.

Докато двете в смях се веселят

и шумно удрят винените чаши,

уши запушва любовта отвъд

вратата и не спира да се плаши.

Това доволно снобско тържество

на две жени самотни и кресливи

не са за любовта ми общество…

Защото любовта ми е красива.

Изчакай, моя простичка любов!

Ще тръгнат скоро, нека се наквасят.

Отидат ли си, аз ще съм готов

да седнем само двамата на маса.