*****

Защо усещат тялото си чуждо, Господи?
Страстта къде е? Болката? Утехата?
Вампирът в мен краде от сянката на другия,
опитвайки да се съвземе.

Защо оставам сам дори когато Огънят
ме връща при изтъркани приятелства?
Не искам в спомените да живея /не сега!/,
разчитайки единствено на "Някога".

Защо не мога с Утрото да бъда мъдър -
по-малко да срамувам добротата ти...
Върни духа ми /тялото е нужно,
но ще се опитам да живея
и без него някак!/.