сряда, 31 март 2010 г.

В отговор

Защото някак неестествено
агонизират пред смъртта си птиците,
в живота сме получовеци:
полумечтите ни запращат
в едно измислено безвремие,
където скитат полумесечно
разпътните ни суеверия;

където като пеперуди нощни
все търсим тайничко късмета си,
полууверени, че още,
в необуздани полуистини,
ще се намери някак път за връщане -
от Половинчатото
към Цялото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар