*****

Разопаковам суетата.
Малко късно. Или рано.
Ти ли чукаш на вратата?
Пак ли искаш да ме гледаш?!
Чакай маската да сложа,
жестовете да припомня.
Искаш ли да ми помогнеш?
Още те е страх от Огъня?!
Искаш ли да бъда Същия
или те привлича още Другия...

Десет малки негърчета
по перваза ми... и прочие!

Сам във Огъня да скоча,
ти пък да поставиш точката:
тая няма да я бъде!

Можеш да ми звъннеш утре...