От мократа любов не искам да избягам –
прогизналата страст сред житното поле,
когато в дъжд студен на рамото ти лягам;
когато те целувам и вдишвам дъх солен
от плътните ти устни, удавени от нежност -
за мен опитомени – водите на река,
която в мен бушува и в своята безбрежност
завинаги мeчтае да бъде все така...
Няма коментари:
Публикуване на коментар