Завръщам се там, откъдето започнах,
макар да си мислех, че сложил съм Точката.
Спомени,
спомени,
спомени -
шепа трохици за гладните птици -
толкова кратки и толкова крехки,
лишени от блясък, в опърпани дрешки...
Тичам към тях през глава - да ги върна
като стара любов, осъзната след време...
Дявол да го вземе,
та това е невъзможно!
Да се върнеш към себе си
е непосилно сложно -
светът да обърна с краката нагоре,
Животът през смях пак ще вика "I'm sorry"!
... и аз ще препускам около Точка,
която ще съм си поставил сам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар