Здравей предателство! Влез вътре, ще замръзнеш от студ. Те не те стоплиха, нали? Не те храниха. Изваяха те с мисли и вмирисани думи и те оставиха само в тъмното. Такива са те – себични, първични и глупави. Те не подават ръка. Нищо, че си тяхна рожба.
Заповядай, предателство. Настани се удобно и погледай телевизия, докато ти приготвя един горещ чай. Не е нужно да ми говориш, аз съм свикнал да те разбирам и в тишината. Тишината казва всичко.
Откъде да започнем, предателство? Как предлагаш да осъществим съвместното си съществуване? Ръка за ръка ли да се хванем или предпочиташ да вървиш плътно след мен? Ти кажи, за мен е все едно. Приемам те толкова добронамерено. Свикнал съм с предателствата преди теб, така че рутината не ме плаши. Просто ме прави отговорен, искам да постигнеш целта си.
Още чай? Милото, наистина си се намръзнало. Те обикновено добре изпипват всичко, защо просто са те захвърлили пред врата ми, не е в техен стил. Всъщност това показва липса на стил. Бързали са, не са имали търпение този път.
Ела, предателство. Това е нашето легло. От тази вечер ще спиш тук, с мен. Искам да ме прегръщаш, когато е възможно. Искам, когато е възможно, да ме целуваш, за да не забравям присъствието ти. Така, с времето, може би ще се съсредоточа върху теб до степен, че да не позволя следващо предателство да смущава сънищата, които ще имаме заедно. Аз и ти.
Легни до мен, предателство! Заспивай. Имаме всичките дни на живота си, за да си бърборим. Пухкави сънища!
Няма коментари:
Публикуване на коментар