Застинали във времето лица
притискат жадно моята умора.
Запомнил съм лицата на деца,
които по мъртвешки не говорят
сега, когато времето без дъх
най-сетне спря за миг да си почине –
Кому е нужно да превземе връх,
когато от върха съзре пустиня?
И тези, уж познатите лица,
които плашат дните уморени,
са просто тъжни възрастни деца,
изгубили се в бързащото време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар