сряда, 31 март 2010 г.

Глухонеми мисли

Обичаме се. По подразбиране. Събличаме се. Когато правим секс обикновено сме голи. Не винаги. Целуваме се. Пушим цигари. Пак се любим. Подновяваш червилото. Отварям нов презерватив. Нашата любов е циклична. Понякога искам да ти счупя носа. Знам, че често ме мразиш. Но имаме толкова общи снимки. На разсъмване. По обед. Надвечер. Снимките са застраховка за страха да не останем един без друг. Щрак - усмивка. Диалози. Монолози. Глухонеми мисли. Всичко наше е крехко. Всичко общо е илюзия. Иначе защо продължавам да мечтая за себе си? Просто така?

Няма коментари:

Публикуване на коментар