*****

Косата ми расте и ноктите ми още никнат.
Лицето е все още гладко /не мога с бръчките да свикна!/,
макар Денят ми да е малко пуст,
макар известно време да ме няма за всички тях,
които знаят наизуст /?/
житейската ми /Дявол взел я!/ драма.

Не ми е нужна страст, когато тя за мен е нещо
осезаемо като заплаха и далечно - като първа среща.
Очаквано мелодраматичен, на всички тях ще кажа само:
Не ме е страх, че остарявам
и че си отивам поетапно;
Страхувам се, че не намирам начина
в очите си да върна радостта обратно...