Гладът на гълъб.
Парчето хляб. Хипнозата му - проумявам я.
Присвивам пръсти,
слънцето боде очите ми
и тихичко пред него се смалявам.
И вдигам първото листо,
уплашено да оцелее...
Танцувам. Ехото на тъжна песен
завърта ме в един невидим кръг.
Ръцете ми - крила.
Очите - точици.
Дори не ме боли да се прераждам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар