По време на пролет

От тези упражнения по стил

налегна ме любовната умора -

да бъда толерантен, тих и мил

сред шумната агресия на хора;

да бъда за тъгата ти ръка,

която може много да прегръща...

Не мога да живея все така.

Не може да е все едно и също.

Понякога протестите във мен

така крещят, че сякаш полудявам...

От гняв ли трябва да съм вдъхновен?

Или пък просто вече остарявам?

Не мога повече. Но ти се дръж

за мене. Няма как да те оставя...

Навън е пролет. В цъфналата ръж

с умората все някак ще се справя...