Не знаеш нищо. Нищо не разбра.
Изгуби се в представата за нежност.
Ти толкова самотни дни побра
във себе си, че стана безнадеждно.
Не търсиш там, където има път
към тихата наслада на душата -
достатъчна ти беше само плът,
(дори
да е плътта на самотата).
Защо си причиних да виждам как,
объркан от нагона и страха си,
за мене се превърна във глупак,
когото вече няма да потърся.
От мен далече искам да стоиш.
За теб отдавна аз не съществувам.
Плътта ти е големият фетиш -
от твоите фетиши се срамувам.
Ти толкова самотни дни побра,
преминал през легла и ласки чужди,
че чак сега за себе си разбрах -
обичала съм сляпо и без нужда.
Прекрасно. Понякога като те чета едва се сдържам да не пропиша отново. Но после си мисля колко бледи и глаупави биха били опитите ми. И продължавам просто да те чета.
ОтговорИзтриване