вторник, 13 март 2012 г.

Себе си отдавам


Превзема ме най-после любовта.
В целувките без дъх ме задушава.
Пропадам в нея. Искаща е тя.
И аз й давам. Себе си отдавам.

Нали я исках толкова преди,
че нямах време да се изненадам –
тя всяка моя мисъл днес следи…
От толкова любов почти припадам.

Не стига въздух. Тялото боли.
Сърцето и душата ми ликуват.
Горещо ми е. После дъжд вали.
Небето сякаш птиците рисуват.

Смалявам се от чувствата съвсем -
в страстта не може тя да се преструва -
превзема ме. Най-после съм спасен.
Без дъх съм. Ненаситно ме целува.

Отпускам се на бялата й гръд.
Приличам на детенце. А след мама
по дългия трънлив житейски път
от любовта по-нужна няма. Няма.

Няма коментари:

Публикуване на коментар