Извикай ме по име

Изгубвам се сред шумната тълпа.

Надвикай я, извикай ме по име.

Върни ме пак в леглото - при плътта –

целувай ме, прегръщай ме, пази ме.

Не ме изпускай вече от очи.

Тълпата е свирепа и е злобна.

Добре ми е в леглото да мълчим –

по-сигурно е с теб. И е удобно.

Надвикай всички. Мога твоя глас

сред хилядите други да позная.

Вземи ме и ме отведи у вас -

светът ни е просторната ти стая.

Ела, любима. Тука си, нали?

Нали по име мене ще извикаш?

Тела и чувства пак ще поделим -

тълпата само трябва да надвикаш…