Навярно ти е глупаво и криво,
че срещите си с тебе разредих...
Известно време всичко беше в сиво
и в цветните си сънища се крих.
Сега се връща тревното зелено,
небесно синьото се връща пак...
От утре няма да ти е студено –
така до следващата зима чак.
Завръщам се с усмихнатата пролет,
по-цветен и по-влюбен отпреди,
с цъфтежа на софийските тополи
при теб се връщам днес. Не се сърди.
И чувствата през зимата униват,
почива си за малко любовта...
При теб се връщам. Всичко беше в сиво.
Сега съм буден. Идвам с пролетта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар