Изтрий сълзата. Имаш много грим,
не искам целият да се размаже...
Изказахме си думите. Мълчим.
От тишината оглушахме даже.
Компромисите свършиха. Това
отдавна го очаквахме и двама...
Изтъркаха се всичките слова.
Причина да сме още двама няма.
Сълзите артистични не хаби,
възможно е след мен да трябват още...
Не ме обичаш вече. Може би
от страх отдавна ме прегръщаш нощем.
Отиде ли си тихо любовта,
в душите ни е празно, и е нямо...
След зимата пристига пролетта,
размазаният грим остава само...
Няма коментари:
Публикуване на коментар