Дано да ми простиш, че не успях
лицето ти да галя без да спирам...
Целуваш ме. Целуваш ме през смях.
Когато спреш, умирам пак. Умирам.
Дано ми простиш, че любовта
за малко с мен заспива всяка вечер…
На сън копнее ласките плътта.
Без твоите ръце не мога вече.
Дано да ми простиш, че до смъртта
аз само теб ще искам да обичам…
Целуваш ме. Пристига вечерта.
Нали не ти изглеждам по-различен?
Дано да ми простиш, че всеки вик,
изтръгнат от ръцете ти прилежни,
за мене е безкраен като миг.
И аз потъвам в цялата му нежност…