четвъртък, 31 май 2012 г.

Червилото по мен


Червилото ти свърши от целувки.
Оставила си цялото по мен.
Събудих се. До твоите обувки
смалява се бельото ти съвсем.

От банята дочувам тихи звуци.
Оправяш дневния си тоалет.
Не дразнят обичайните боклуци -
щом тук си, значи всичко е наред.

Какво като е пълно с празни чаши.
Обвивката на черен шоколад
обозначава всички ласки наши...
Възторжен съм. Обичам. И съм млад.

Обичам те без повод и преструвки.
Червилото ти днес ще е по мен.
И щом излезеш с новите обувки,
в леглото ще остана твой съвсем... 

сряда, 30 май 2012 г.

Светулки


Светулките ми светят през нощта,
когато в мисли търся те по тъмно...
Намира своя начин любовта,
щом някой нощем я държи безсънна.

Останалите насекоми спят.
Не искат на светулките да пречат -
телцата им във тъмното трептят
и осветяват пътя отдалече.

Така до любовта вървя и аз.
Напредвам бос, с протрити панталони...
По име тебе викаме без глас,
препъвайки се в камъни и клони.

Светулките ми светят през нощта.
Огряват мисълта за тебе нощем.
Те всички са деца на любовта,
с която заедно те търсим още...

вторник, 29 май 2012 г.

Онази, дето ми постла легло


Онази, дето ми постла легло,
от тук отдавна с вятъра замина.
Отдавна сякаш всичко е било –
изнизаха се лято, есен, зима.

И ето че напролет изведнъж,
при мене тя отново се завръща...
Дъждът е друг. И цъфналата ръж
за нас сега не е една и съща.

Онази, дето ми постла легло,
е тази, дето сам ме изостави...
След толкова печал не би могло
душата ми тъгата да забрави... 

Знаеш, че ми е присъщо


Не стой далеч от моите ръце.
Ръцете ми умеят да прегръщат.
Те жадно галят твоето лице,
а вечер във леглото ни те връщат.

Познават всяка бръчица по теб.
Познават всяка сянка, всеки ъгъл
от тялото ти. В твоя силует
по тъмно никога не съм се лъгал.

Ръцете ми са твои. Аз съм тук,
готов да галя и да те прегръщам
невидимо, завинаги, без звук -
любовно – знаеш, че ми е присъщо.

понеделник, 28 май 2012 г.

Има много да вали


Не бързай. Всички чувства обмисли.
И без това от седмица е мокро.
Тепърва има много да вали,
а ти дойде по слънце и по рокля.

Внимателно страстта си прецени.
Не се насилвай. Мога да почакам.
Ще пуша мълчаливо отстрани
и просто ще те наблюдавам в мрака.

Добре анализирай любовта -
отнема време и е доста сложно -
преди да си отиде пролетта
с дъжда, не ми се струва невъзможно.

Не бързай. Искам всяка ласка в теб
по кожата ми нежно да остава...
Не мога да живея сам насред
съмнения, тревога и забрава.

Обичам те. Но търсиш ли с очи
във тъмното на другиго ръката,
че бързаш нервно, доста ще личи...
А мене ще прегръща тишината... 

неделя, 27 май 2012 г.

Наметни ме с шала


С копринения шал ме наметни.
Излезе вятър. Хладно е на плажа.
Докато вдигат врява отстрани
децата, нещо мило ще ти кажа.

Не искам да си тръгваме от тук.
За малко облаците се прескачат,
солената вода издава звук,
от който чак от нежност ни се плаче.

Вълните ни заливат на брега.
В краката ни се местят бели миди.
Със шала си ме наметни сега.
Без друго утре с теб ще си отидем.

Дори и дъжд над нас да завали,
в прегръдката си щом си ме събрала,
от бурята все пак ще ни дели
прозрачното в коприната на шала…

вторник, 22 май 2012 г.

Когато си готова да ме обичаш


            Направи крачка назад. Преди да си готова да ме обичаш, би било тъжно да оставяш стъпки върху следите от босите ми крака. Бъди уверена в чувствата си. Не е нужно да има земетресение, за да проумееш, че не можеш да живееш без мисълта за мен.
            Не искай много, ако не си способна да даваш. Не давай, ако това не е жест на душата ти. Съзнанието често ни заблуждава.
            Обожавам да гледам стъпалата ти, но ако просто вървиш към мен, а в съзнанието си другаде, по-добре да си ги представям. Виждал съм ги толкова пъти, че би било лесно да живея с представата за тях.
            Не е нужно да си луда от любов. Достатъчно е да влудиш любовта с неистовото желание да ме притежаваш.
            Искам да бъда контролиран. Искам да бъда ревнуван. Готов съм да бъда твоя сянка, когато стъпваш върху стъпките, оставени от мен. Такава сянка напомня за слънцето през лятото.
            Дишай с мисълта за мен. Страхувай се, че с всяко издишване би могла да ме загубиш. Обичай ме. Когато си готова да ме обичаш, ела. И сега съм твоя сянка. Лятото едва започва. 

понеделник, 21 май 2012 г.

Твой съм до припадък


Писмата ти отдавна изгорих.
Изхвърлих също всички твои вещи.
Тъй дълго в себе си  тъга таих,
че повече не искам да те срещам.

Достатъчни са миналите дни.
Достатъчни са влюбените нощи.
Накрая пак оставаме сами,
макар за любовта да мислим още.

Но по-добре така. Не искам сам
с писмата ти и с вещите да страдам,
макар да знам, че пак ще ти се дам,
поискаш ли ме. Твой съм. До припадък.

събота, 19 май 2012 г.

Тази жена


Тази жена е в червена рокля. Косата е прибрана в кок, а на гърдите й блести огърлица. Вдигнала е височината си с десет сантиметра, обувките й са грациозни и подчертават слабите й глезени.
Тази жена в момента отвътре е разкъсвана от противоречия, но външно е усмихната и спокойна. Можеш да й се довериш, казваш си. Дано ти даде шанс да й се довериш, мислиш си. Наблюдаваш я отстрани с очите на художник и с душата на поет. Вече я желаеш.
Тази жена, обаче, е далеч от суматохата на суетата в пиано – бара. Тя очаква някого. Отпива по малко от бялото сухо мартини, погледът й минава през теб и просто продължава да се усмихва. Вероятно мъжът, когото очаква, е изключителен. Вероятно е най-обикновен мъж, на когото любовта придава изключителност.
Тази жена няма нужда от глупави диалози и писклив кикот. Тя знае, че мястото е твърде неподходящо за чакане, но е единствената възможност по това време да се появи човекът, когото обича. Няма да ми се довери, казваш си. Готов съм да й доверя целия си живот, мислиш си.
Точно в същия момент тази жена променя изражението на лицето си. Очите й ликуват. Ръцете й треперят. Тръгва забързано към вратата, където е застанала една друга прекрасна жена, облечена в черна рокля, с прибрана на кок коса. Двете се прегръщат. Прегръдката е толкова силна, че единствено обувките им с десетсантиметрови токчета остават за малко неподвижни…


петък, 18 май 2012 г.

Премълчани думи


Не стигат само милите слова,
без чувствата са думи невъзможни.
Не си ли боса в меката трева,
метафорите стават все по-сложни.

„Обичам те” е другото лице,
което пази ревностно душата,
докато срещне нечии ръце,
готови да прегръщат в тъмнината.

Целувките щом липсват, замълчи.
Понякога от премълчани думи
по-силно всяка истина личи,
особено ако е помежду ни.

Но боса ли си в меката трева,
готов съм непрестанно да те слушам.
По-сладко е за мене след това
в прегръдката ти нежна да се сгуша...

четвъртък, 17 май 2012 г.

Кубче лед


Кога последно правихме любов?
Целувките ти бързо изветряват.
Възбуден съм. За ласки съм готов.
Не искам сам в леглото да го правя.

Възбудата е мисълта за теб,
когато си до мен изцяло гола...
По тялото ти пускам кубче лед.
Споделяме се. После пушим в хола.

Кога последно пушихме така,
изтръпнали от жадните си страсти...
Пижамата сега ще облека,
почти разочарован и нещастен.

Омръзна ми да се докосвам сам.
Без теб е нелогично да го правя.
Докосвам ли се сам, изпитвам срам.
Възбудата за утре ще оставя.

За любене са нужни две тела.
За секс и собственото тяло стига.
Ръката ти ми липсва по тила.
За лека нощ луната ми намига.

сряда, 16 май 2012 г.

Клинична любов


Клинично влюбен. В теб. И до живот.
Не може нищо да ме излекува.
Понякога съм като идиот –
дори да си до мен, пак теб жадувам.

Харесва ми от нежност да лежа.
В ръцете ти. Те силно ме прегръщат.
В прегръдките по устните тъжа,
а устните ти радости ми връщат.

Така съм влюбен. Болен от любов.
Прекрасно е, че ти ме разболяваш...
Не искам да съм здрав. Не съм готов,
щом всеки ден с целувки ме спасяваш...

вторник, 15 май 2012 г.

Приказка


Обичаш още приказки, нали?
Сега ще ти разкажа. Тя е нова.
Поуката? Поуката боли.
Разказва се за обич и отрова.

Момиче заобичало момче.
Момчето й отвърнало по чувства.
Обвързали се, без да знаят че
да имаш връзка, всъщност е изкуство.

А после си омръзнали. Така
обсебила ги някак рутината...
Не галел вече с трепетна ръка
мъжът с любов косите на жената.

Поуката? Със мен така се дръж,
че все едно е винаги начало...
Горчиво ще ни стане отведнъж,
щом чувството е вече отлетяло.

Сега заспивай. Имай сладък сън.
Това е просто приказка, любима.
Стоим от тази приказка извън,
докато още чувствата ги има.

Очите ми сега са сини



            Ще дойдеш всеки момент. Дъждовната вода се стича по синия ми дъждобран. Сякаш малка част от небето е по мен, за да ме разпознаеш лесно в сивотата на мокрото. Очите ми сега също са сини. С цвета на небето се променят и те.
            Почти долавям шума от потропването на високите ти токчета. Вероятно си свила косата си на кок и вероятно си с онзи прозрачен чадър, през който красотата ти спира дъха на омърлушените хора по спирките. Вероятно си мислиш, че очите ми са зелени. Вероятно прекалено много държиш на мен, за да чакаш синьото в тях.
            Средата на май е. Дъждът е пролетен. Звучите от твоята походка се засилват, а аз не мога да чакам повече. Скъсявам разстоянието между нас, защото тичам срещу теб и започвам да крещя „Обичам те”, преди да съм те прегърнал. Още преди да си видяла, че очите ми сега са сини...

понеделник, 14 май 2012 г.

Пчела


За вечно устремената пчела
унилите цветя са непонятни…
Навярно тука вече е била,
щом прелетя и литна на обратно.

Така е при старата любов,
когато е от ласки уморена…
Не тръгвай още. Аз не съм готов
за нейната умора. Има време.

Ела да видим другите цветя,
които дават на пчели нектара..
Ела. Преди внезапно любовта
сама да се почувства твърде стара…

Годишни времена


            Цигуларката опъна черната си рокля и приседна на ръба на стола. С грациозни движения постави върха на инструмента под брадичката си, притвори очи, а ръката с лъка остана пусната свободно покрай тялото й. Винаги беше така преди начало. Винаги беше така преди прожекторът да освети косата й. Тогава, точно когато си решил, че нейното безтегловно състояние на сцената ще продължи твърде дълго, тя присвива ръката си, повдига я и кръстосва лъка с опънатите струни. Първият звук разбърква душата ти. Започваш да се смаляваш с всеки следващ звук, но това е причина да ликуваш. Вероятно тази жена е една от виртуозно обучените монахини на Вивалди. Коя ли част от „Годишните времена” й е посветил? Заради нея ли е бил изгонен от Венеция?!
            Музиката става все по-жива. Включват се втората цигулка, виолата, контрабасът и челото. И другите монахини са тук. И те някога са познали любовта. Свирят ритмично под светлините на голямата сцена. Аз съм почти изчезнал. Толкова лек се чувствам. Аз съм минорния акорд на клавира, който подчертава звуци. Припомням си, че съм бил влюбен. Припомням си всеки тон. Първото докосване и многото целувки след това. Никой не би могъл да забрави жена, която е обичал. Особено, ако е монахиня, която свири любовно в търсене на изгубения си Вивалди.

неделя, 13 май 2012 г.

На Катя Филипова (13 май 1949 - 13 май 2012)


И ето, Незабравата дойде.
Дойде за тебе в чаша тънкостенна.
Ти тръгваш си от тук. Не знам къде.
Но тука ще присъстваш неизменно.

Ще пием вино. Има още дни,
преди да дойдем. А пък дотогава
припявай ни любовно отстрани
за Незабрава. Ах, за Незабрава… 

събота, 12 май 2012 г.

Тук си. Ти си.


От първия момент те разпознах.
От втория нататък бях зависим.
Отиде си големият ми страх,
че пак ще се разминем. Тук си. Ти си.

Сега е друго времето навън.
Отново вече мога да се смея.
Не ходя нощем, не крещя на сън.
Тревогата? Забравих и за нея.

Откакто се споделяме в легло,
в ръцете ти заспивам като бебе.
Без теб да бъда жив не би могло.
Когато дишам, също е чрез тебе.

петък, 11 май 2012 г.

Спокойно спи


Не, няма нищо. Спи. Луната вън
очите ти любовно заслепява.
До теб съм. Пазя крехкия ти сън.
Не ми се спи. Дори не се прозявам.

Спокойно спи. Докосвам те едва.
Ръцете ми почти не те докосват.
Усилие голямо е това.
Представа нямаш колко много коства.

Безсънен, взирам своите очи,
изследвам жадно цялото ти тяло.
Не казвай нищо. Аз съм тук. Мълчи.
Подвластен съм ти. И съм твой. Изцяло.

четвъртък, 10 май 2012 г.

Ръцете ми са твои


Понеже днес отново ще вали,
приготвих дъждобраните за двама.
Обичаш да сме под дъжда, нали?
Облегната на мокрото ми рамо...

Ще спрем под някой кестен разцъфтял
и белият му цвят по нас ще пада...
Бретонът ти от цвят ще стане бял...
А колко си невинна, всъщност – млада –

докато трае пролетния дъжд
и след като дъждът е вече летен...
Под своя дъждобран за мен се дръж -
ръцете ми са твои. Дръж и двете...

сряда, 9 май 2012 г.

От утре мога да се казвам Петър


Ще стана друг. Дано да има смисъл.
Наричай ме и с други имена.
По тебе колко рими съм написал...
Но все ще се намери пак една.

Дори да продължа да те римувам
под нова самоличност, е любов...
Единствено чрез тебе съществувам.
Да бъда друг? На всичко съм готов.

От утре мога да се казвам Петър.
В душата си оставам Добромир.
Това е. Друго няма, общо взето.
Щом имам теб, със себе си съм в мир...

вторник, 8 май 2012 г.

Бос и с теб ми е добре


Запретнал джинси, вятърът ме гони,
а аз към тебе тичам всеки път.
Не ми отиват къси панталони.
И джапанките в шкафа ми седят.

Напредвам бос и с риза разкопчана -
по пясъка е хубаво така –
след стъпките ти хукнал съм от рано,
а вятърът побутва ме с ръка.

Не ми отиват думите любовни.
Щом мислите са с мене, е наред.
Изхвърлих даже ръчния часовник -
не ми е нужен в моя бяг напред

към теб. Поседнала сама на плажа,
загледана в безкрайното море,
чрез вятъра да мога та ти кажа,
че бос и с тебе ми е най-добре…

неделя, 6 май 2012 г.

Да се погледаме


Да се погледаме. Това ни стига.
А думите ще пазя за тъга,
когато може да напиша книга
за теб. Да се погледаме. Сега.

Достатъчно е да си срещу мене.
Или до мене. Може и във мен.
Да се погледаме известно време,
докато с теб се уморим съвсем.

Да се погледаме, любима моя.
Така, без думи да си поседим,
и в тихата прегръдка на покоя,
олекнали от нежност да заспим.

събота, 5 май 2012 г.

Петък вечер


Забравила си коженото яке
и скъпите си черни очила.
Напускам бара. Сам съм. Още мрак е.
Дали изобщо тука си била?

Навярно си избягала пияна
и спешно си си хванала такси.
Сега във бара вече никой няма.
Нали сега със някой друг не си?

Прибирам се. Дано си вече вкъщи.
А якето ухае на парфюм.
С теб всеки петък сме едни и същи –
усмихнати, пияни и без ум.

Безумно те обичам. Ти го знаеш.
Безумно ме обичаш. Аз го знам.
Навярно си в леглото и мечтаеш.
За мен мечтаеш. И това го знам.

петък, 4 май 2012 г.

Другият в мен


Не е спокоен другият във мене.
Това е неспокойство от любов.
Тревожи се, че не намираш време,
а той за теб на всичко е готов.

Вглъбява се в тъгата си. Не пие.
Дори не му се пуши от тъга.
От всички сякаш в тъмното се крие
и чака да се върнеш у дома.

Да можеше да видиш колко страда
докато си представя, че е с теб...
Той, другият във мен, до безпощада
от мислите по тебе е обзет.

Очаква. Нищо друго няма смисъл.
Да чака дълго време е готов...
Така от чувствата се е улисал,
така е неспокоен от любов...

четвъртък, 3 май 2012 г.

Недей облича рокля


Изгубиха се в тази суета.
Не им остана време да обичат.
Сега е късно и невинността
в модерни дрехи вече се облича.

Прикриват голотата. Слагат грим.
На вид едни от други са различни –
еднакви сред цигарения дим,
еднакво всичко им е безразлично.

Недей облича рокля. Още не.
Привлича истината голотата…
Обичам голите ти рамене -
далеч от другите - сред тишината.

сряда, 2 май 2012 г.

Още


Край устните ти бръчици личат,
но все така любовно ме целуваш...
В ръцете ти олеквам всеки път –
с прегръдки нежни още ме лекуваш...

Променя се лицето ти, но аз
в очите ти не спирам да се взирам...
Все същия остава твоя глас,
когато в тъмнината мен намира.

Косата ти изгубва ярък цвят,
но още искам да се ровя в нея...
Парфюмът ти е крехкият ми свят -
от него да си тръгна сам не смея.

Обичам те. Промените по теб
засилват само чувствата ми нощем,
а денем съм до теб – вървим напред,
зависими от любовта си още...