Любовта е момент,
в който губиш разсъдък,
не разбираш съвсем,
че е тежка присъда.
Тя избира те с жест,
после в роб те превръща –
имаш собствен адрес,
друг на него се връща –
Любовта, ти и тя -
просто някак се случва -
цели те през нощта,
със стрела те улучва...
В този вечен шаблон
двама с теб сме безсилни -
все й правим поклон
и сме с нея сервилни.
Ако този момент
си отиде внезапно,
и да тръгнеш към мен,
ще вървиш наобратно...