Убиват уморените коне.
И ние от любов сме
уморени.
Дали ще ни екзекутират?
Не.
В умората ти пак
прегръщаш.
Мене.
Не го мисли. Ще се смилят
над нас.
Докосваме се нямо. Бавно.
Леко.
Разстрелът е поредният ни
шанс
пак тебе да обичам.
Надалеко.
Конете ги убиват всеки
път.
Над нас ще се смилят.
Нали сме хора…
Смъртта е само начинът
отвъд
от нежност
да не чувстваме умора.