вторник, 27 октомври 2015 г.

На задния фон нещо ново

Хората, които не обичат себе си, са най-опасни за другите. Това е факт, който не подлежи на никакво съмнение. Фонът зад нас никога не е един и същ. Действието винаги се нуждае от мизансцен. За да изпъкне лирическият герой, сюжетът трябва да бъде увлекателен, а атмосферата – любопитна.
Скуката е смъртоносен вирус. Тя е обратно пропорционална на любовта, пълна нейна противоположност. И макар че и двете могат да минат за глаголи, едната е действие, а другата – бездействие.
Любовта предполага взаимност, на скуката не ѝ трябва обект.
Малко хора са си самодостатъчни. Когато държиш на себе си, има хиляди начини да прекарваш времето си пълноценно – да прочетеш книга, да изгледаш отново любим филм, да драснеш в два реда мислите, които те вълнуват…
Скуката е взиране в точка, от което ти се завива свят.
По-добре е да получиш световъртеж, защото си се качил на виенското колело, отколкото да ти призлява само заради това, че наблюдаваш как то се върти пред погледа ти.
Мотивацията ни движи напред и ни кара да се чувстваме първо полезни за самите нас, а после и за другите.
Светът е устроен егоистично, но добротата и обичта се възпитават. С опита осъзнаваме, че съществуваме чрез субектите, но само чрез обектите на любов се чувстваме истински живи.
Фонът е важен и за картината на художника, и за стихотворението на поета, и за арията на оперния певец. Самият живот е фонът за ролята, която трябва да изиграем успешно. Аплодисментите са за смелите. Има ли на кого да даваме, има и какво да получим от живота.
Всеки има нужда от самота. Понякога, дори когато обичаме с цялото си сърце, ние се нуждаем от уединение. Нуждата от лично пространство е заложена в природата ни хищници, но е и начин да се отърсим от излишни тегоби, съмнения и страхове. Можещият да остане насаме със себе си е постигнал истинската нирвана. Онзи, който скучае, е далеч и от представата за нея.
Нуждата да постигаме нещо, да се стремим към нещо, да правим нещо е сигурният начин да не опознаем отегчението.
Новите усещания, стимулите и разнообразието от емоции и преживявания ни зареждат и ние се превръщаме в алкалните батерии за всяко следващо наше действие. Сезоните променят фона, но следващата сцена винаги предстои, затова нямаме време за губене.
Скуката е най-точното мерило за собствената ни вътрешна празнота. Как ще я запълним, зависи от самите нас. Любовта ще спаси света, стига да я спрягаме по-често като един от най-желаните глаголи.

Добромир Банев за EDNA.BG

сряда, 26 ноември 2014 г.

По същото време

Всеки ден и по същото време
аз те виждам – унесена, лека –
в кафенето, на крачка от мене,
а от другите хора – далеко.

Всяка вечер към десет и нещо
наблюдавам прозореца южен –
вън е кучешки студ, в мен – горещо,
аз съм щастлив, градът ни е тъжен.

Всеки миг на ноември си струва,
както цялата идваща зима –
щом на крачка от теб съществувам,
няма друг начин –
лято ще има.

вторник, 25 ноември 2014 г.

Жената на 50

Жената и на петдесет години
е само вятър в лятната трева,
небе е, и море – лазурно-сини,
дъждът е, и дъгата след това.

Жената е без възраст. Тя обича.
Прощава всеки страх и всяко зло.
Единствено на себе си прилича –
безсмъртна като вечност
по любов.

понеделник, 13 октомври 2014 г.

Бавни часове

Изплакахме сълзите до една.
Изказахме до точка всички думи.
От днес ще бъдеш бившата –
жена,
която друг ще иска да целуне.

Знам, счупеното трудно се лепи.
Разсипаното се събира с мъка.
Намираме какво да ни крепи
в живота след поредната разлъка.

От днес ще бъдем други ти и аз –
далечно близки и досадно чужди.
В леглото – поруган иконостас -
от утре всеки сам ще се събужда.

И може би в безсънни часове,
които бавно, бавно ще се влачат,
ще моля есенните дъждове
за локвите,
които сме прескачали.

петък, 26 септември 2014 г.

Остани още малко

Остани още малко.
Този дъжд е за споделяне.
Не настоявам да бъда обичан.
Просто искам да гледам очите ти.
Когато облакът се извали,
можеш веднага да тръгнеш.
Но сега остани още малко,
колкото да запомня лицето ти.
А и знаеш обичая
да се сяда преди тръгване –
това дори дъждовете го знаят,
особено онези,
които разделят.

понеделник, 25 август 2014 г.

Окръжност

 Най – хубавите приказки са тъжни –
голямата любов на тях прилича –
в една непредсказуема окръжност
не ни достига време да обичаме.
Най – истинското вино е горчиво,
това го знаем (както че ще съмне)
в живота ни преобладава сивото,
напук на всички цветове безсънни.
Най – важни са онези тихи думи,
които сме изрекли на раздяла –
щом имало е някой за целуване,
голямата любов си струва –
цялата.
Голямата любов – тъгата нощем,
тъга и дъжд, тъга и още нещо –
една окръжност, във която още
е твърде вероятно да се срещаме.

понеделник, 14 юли 2014 г.

Два аспирина

Никоя. Никой. И нищо не знам.
Два аспирина шумят в чаша бяла.
Някъде някой със друг пак е сам.
Нежна целувка. И искреност вяла.
Никога. С някой. Все още така.
Гръм на шампанско преди аспирина.
Някога. С никого. Бързат крака.
Нечия обич отива на кино.
Нищо не знам в този паметен бяг.
Времето спи като къпано бебе.
Два аспирина, да, два, няма как –
за мене един,
един и за тебе.