събота, 29 юни 2013 г.

Знаят го ръцете

Не ни прецаквай с ревност вечерта.
Красивите жени по грим са още.
Не ти отива никак ревността.
Прави сега любов със мене.
Нощ е.

По тъмно трябва вино. Тишина.
Студена диня. Другото го можем.
Красивите жени са у дома.
У нас сме двамата.
Държа и ножа.

Ще срежа първо динята на две,
а после ще нарежа ситно двете.
Красивите жени са богове.
Една от тях си.

Знаят го ръцете.

събота, 22 юни 2013 г.

Нека е небрежно

За теб ще сложа черното сако.
Ще сложа джинси. Нека е небрежно.
Не искам „но”, „ала” или „ако”.
Ще бъде както всяка вечер –
нежно.

Ще бъде, както всички предни дни.
Резонно. Безпричинно. Страстно. Потно.
В очите след това ме погледни.
Да, в тях си.
И ще бъдеш –

доживотно.

вторник, 4 юни 2013 г.

Русалки

От малък знам – русалки съществуват.
Сънува ги порасналият мъж.
Умеят да прегръщат. Да целуват.
(Русалки съм целувал неведнъж).

Те знаят как душата да превземат.
Полегнали на някоя скала,
припяват нежни песни. Нежно стенат –
не си отивай,
моля те!
Ела!

И ти оставаш. В нежността повлечен,
не можеш на страстта да устоиш.
Русалка срещнеш ли, не можеш вече
да бъдеш същият.
Не вярваш?
Виж.

Отдавна всичко в мене те владеят.
Не питат. Знаят.
Кой не е готов,
когато нежно от скалата пеят,

да стане роб на тяхната любов?