вторник, 31 януари 2012 г.

Споделяй ми, любов


Добре, любов. Прекрасна си. Седни.
Цигара запали си. Ето вино.
До теб ще съм. Ще седна отстрани.
Ще гледам и ще слушам. Като в кино.

Кажи сега, щом вече си дошла,
наистина ли вече съм обичан?
До днес заета с друг ли си била?
Или за мен си търсила момиче?

Разказвай. Цяла вечност съм копнял
и в моя дом усмихната да влезеш...
Заварваш ме улегнал. Помъдрял.
Надявам се, не бързаш да излезеш...

Започвай, дълго чакана любов.
Ще бъда търпелив. Спокоен също.
За теб, любов, отдавна съм готов.
Споделя ми. Целувай ме. Прегръщай.

Сама


            Сама. Пробуждането е като въведение в поредната приказка. Не знаеш коя героиня ще бъдеш днес. Не е важно колко си обичала вчера. Въпросът е ще можеш ли да обичаш сега. Сама. Над главата ти потрепват два слънчеви лъча, които нямат търпение да си играят с косата ти. Протягаш ръка към тях, а те бягат наоколо, смеят се. Две слънчеви зайчета. Имаш отношение към животните. Вероятно и в днешната приказка ще има някое. Сама. Измъкваш тялото си изпод пухкавата завивка. Земята докосва първо десния ти крак, после левия. Гравитацията няма да те остави на мира, но именно това те кара да се чувстваш жива. Сама. Оправяш тоалета си. Трябва задължително да имаш вид, защото вероятно в приказката ще се наложи да бъдеш красива. Вероятно ще е нужно да прегръщаш и целуваш. Вероятно именно днешната приказка просто ще ти напомня, че си била сама.

неделя, 29 януари 2012 г.

В ръцете ти


Оставям се в ръцете ти. Гали.
Разхождай ги навсякъде по мене.
Щастлива си да бъда твой, нали?
Прегръщай. Друга може да ме вземе.

Не се разсейвай в ласките. Недей.
Докосвай ме. Докосвай ме. Не спирай.
Изисквай. Заповядвай ми. Владей
душата ми, дори да протестирам.

Когато двамата се уморим,
ръцете ти по навик ще ме искат
и даже от умора да заспим,
те жадно мен все още ще притискат.

петък, 27 януари 2012 г.

На меката ти гръд


Така е мека бялата ти гръд...
Така добре на нея си почивам...
Лишавам се от мисли и от плът.
Престава да е тягостно и сиво.

Приличам на заспиващо дете,
което цветни сънища сънува –
в съня си то отново е при теб,
защото иначе не съществува...

четвъртък, 26 януари 2012 г.

Не ти благодаря



Не ти благодаря, че ме избра.
Така било е писано да стане.
При теб след малко ще се прибера.
Ще бъде пак уютна вечерта ни.

Не трябва да ти бъда задължен.
От мен и тебе нищо не зависи.
След този януарски ден студен
по подразбиране утеха ти си.

Не можеш да ме съдиш, че не съм
припадал от това, че ме споделяш.
Делим по равно лекия си сън –
така от понеделник до неделя.

Защото невъзможно е страстта
от нас да бъде лесно обяснима...
Необяснимо идва любовта.
Особено когато вън е зима... 

Тишината ти отива


            Покоят пада на парцали с януарския сняг. Някъде под дълбоката снежна покривка си ти – сама, но уверена и спокойна. Знаеш колко те обичам. Знаеш колко не мога без теб. Доброволно се оставяш в прегръдката на този покой, понеже нашата връзка е отработена и можеш да разчиташ на мен.
            Аз стъпвам върху снега с превръзка на очите. Бялото заслепява. Все едно стъпвам в облаци, протегнал ръцете си напред, в очакване да докосна лицето ти. Не бързам. Всяка крачка е нестабилна заради леда, не защото имам причина да изпитвам съмнения. Придвижването към нещо, което те прави щастлив, е по-важно от хипотетичната невъзможност да го достигнеш. Моите рискове са умерени, но любовта ми към теб е вездесъща. Тя води стъпките ми. Доверявам й се изцяло.
            Тишината превзема града постепенно. Чувам я все по-ясно, докато оставям стъпките си по снега. Тишината ти отива. Казва толкова прекрасни неща за теб...

сряда, 25 януари 2012 г.

Останалото в теб


Останалото в теб е също мое –
отива ми и ми принадлежи...
Дано за любовта ти съм достоен.
Достоен ли съм? Честно ми кажи.

Обърквам се след толкова целувки –
така е лесно да те уморят...
Започнат ли любовните преструвки,
недоверчиви ще сме всеки път.

Не искай много. Нека е спокойно.
Да бъде бавно – като падащ сняг...
Останалото в теб ще искам двойно
и днес, и утре, после пак. И пак...

вторник, 24 януари 2012 г.

Диалози


- Кажи ми, за какво са ми очи?
- За да откриват ласките ми лесно...
- Нима веднага ласката личи?
- Не, трябва да ти бъде интересно...

- Кажи ми, за какво са ми уши?
- За да те галят нежните ми думи...
- Нима със думи ще ме утешиш?
- Утехата е, че са помежду ни.

- Кажи ми, за какво са ми ръце?
- Понякога те могат да ме галят...
- Нима не стига моето лице?
- По него моите целувки парят...

- Кажи ми, за какво ми е тъга?
- Тъгата от любов е неизбежна...
- Отдавна тя е тук. Но докога?
- Ще си отиде с дните белоснежни...

- Кажи ми, колко струва любовта?
- Горчиво вино в чаша тънкостенна...
- Добре. Но колко всъщност струва тя?
- За мене любовта ни е безценна...

XL Love


Не проумяхме с тебе любовта.
Обичаме се прекалено много.
Изплъзва ни се като риба тя
в море от думи, ревност и тревога.

Целуваме се. Себе си делим
в легло, попило страстите ни нежни.
Навън един към друг и днес вървим –
лоялни сме към чувствата. Прилежни.

Не можем любовта да разберем.
С годините тя става по-голяма.
Не е възможно да я поберем...
Достатъчно е само, че сме двама. 

понеделник, 23 януари 2012 г.

Твоите обувки


Обичам шарените ти обувки.
Обичам да споделям нощем с тях.
Почти е утро. Време за целувка.
С обувките ти тази нощ не спах.

Разглеждахме те толкова подробно,
че вече знаем всичко наизуст...
Целувах тихо, леко и любовно,
опитвах те на мирис и на вкус.

Целувката сега ще е взаимна.
Обувките ти чакат цяла нощ
да се събудиш в тази сутрин зимна
и ти да ме целунеш. За разкош.

неделя, 22 януари 2012 г.

Виновни са единствено ръцете


Докосвам те, докато сладко спиш.
Гръбначния ти стълб чертая с пръсти.
За пръстите ми гола си фетиш –
по тялото ти стават по-чевръсти.

Започват да рисуват от тила,
а после пламенни надолу слизат…
Извайват ханш, оформят стъпала,
усмивка също… Моя Мона Лиза.

Усмихваш се на всичките платна.
Внимателно избирам цветовете.
Рисувам те на лунна светлина.
Виновни са единствено ръцете…

петък, 20 януари 2012 г.

Кутия бонбони



Кутията с бонбони е пред мене.
От теб бележка също има тук:
 „Отивам си. Да тръгна ми е време.
Обичах те. Сега обичам друг”.

Красивият ти почерк ме превзема.
Полазва ме любовната тъга.
Сега ще бъде още по-студено
и все по-мръсен ще е вън снега...

Ръцете ми с бележката треперят.
Душата ми изтръгва жален стон...
Дано утеха някаква намеря
в кутията... Поне в един бонбон...

четвъртък, 19 януари 2012 г.

Любовна текила (18+)


            Тя влезе в нощния клуб с приятели, решена да промени живота си. Облегна се на бара, запали цигара и размени бърза усмивка с младия барман. Осъзна, че разликата в годините й с това момче са една цяла вечност.
            Огледа се наоколо. Заведението все още беше празно. За малко съжали, че не се прибра вкъщи. Беше й писнало от клубни ритуали и безсмислен говор. Трябваше да надвиква силната музика. Трябваше да изглежда весела.
            Тогава се появи цяла компания. Мъж с две жени, очевидно приятелки. Тя винаги можеше да различи кога между двама души има и чукане. Веднага осъзна, че този мъж можеше да чука именно нея. Краката й се подкосиха, клепачите й станаха неспокойни, защото тя беше откровено заинтригувана.
            Мъжът се настани в съседство. Двете жени се суетяха около него, докато се чудеха къде да оставят дамските си чанти.
            Тя нямаше време за губене. Решението отсега нататък да бъде друга взе връх. Поръча една текила на младото барманче, като му пусна още една сластна усмивка и тръгна към мъжа, който след малко щеше да стане неин.
            Когато му подаде чашата с текила, небрежно го докосна по стегнатия задник и се представи. Жените, дошли с него, престанаха да съществуват. Приятелите й сякаш потънаха в тъмното на едно сепаре, откъдето наблюдаваха нейната категоричност да притежава...

сряда, 18 януари 2012 г.

Любов и цигари


Любов и цигари –
животът ми. С теб.
Любовници стари,
но млади наглед.

Уютно си пушим.
Доволни мълчим.
И слушаме Руши
сред облаци дим.

Наглед сме такива,
каквито сме си –
ти с мен си щастлива
сред пушека син.

Цигари интимно
с теб пушим в нощта –
любов безпричинна
дори в старостта.

Такава те имам –
усмихнат анфас -
така, без причина.
Изцяло. До фас.

вторник, 17 януари 2012 г.

Ще ти покажа


Навън се съмва. Станах рано днес.
Ти още спиш. Денят ще е прекрасен.
Кафето свърши. Пия мляко с нес
и пуша на студената тераса.

Закуска ще приготвя. Ти поспи.
Ще сляза даже вестник да ти купя.
След малко слънцето ще заблести
върху снега, терасата затрупал.

Когато се събудиш, ще съм тук.
Приседнал до леглото, теб ще гледам,
заслушан в оглушителния звук
от сънените стъпки на съседа.

Ще се целунем, както всеки път,
и нещо мило с тебе ще си кажем…
Сега е рано. Всички още спят.
Прекрасен е денят. Ще ти покажа…

понеделник, 16 януари 2012 г.

Заради теб си заслужава



Разлюбих много. Много натъжих.
Преминах през тъгата им. Не спирах.
От сълзите им нищо не пестих,
защото в тях отново теб намирах.

Вървях към теб през нощи и през дни,
в които виха бившите любови...
Сега, когато с тебе сме сами,
започвам сякаш да съм жив отново.

Дали са ми простили? Може би.
Не всичко трябва да ми се прощава.
По пътя толкова сърца разбих...
Заради теб това си заслужава.

Сега, когато с тебе сме сами,
когато вече нищо друго няма,
дори сред тези четири стени,
щастлив съм. Благодарен, че сме двама.

неделя, 15 януари 2012 г.

Джойнт


Красива си. И двамата го знаем.
Чувствителна си. Знаем и това.
Следобедно в неделята скучаем.
На вино сме. На вино и трева.

Доволни сме в съвместното си време.
Уютно е съвместното легло.
Целувам те. А ти целуваш мене.
Завинаги ли е? Да, би могло.

Тревата бързо ни опиянява.
Завърта ни и някак изведнъж
със теб сме там, където заслужават
да бъдат влюбени жена и мъж –

сред хаоса от бели хризантеми,
небесно синьо и копнеж червен,
където няма кой да те отнеме
или от тебе да отнеме мен…

петък, 13 януари 2012 г.

Вулгарни желания


Сама си в голотата на нощта.
Разкъсват те желания вулгарни.
Понякога се дърпа любовта,
усетила, че сме неблагодарни…

Ще трябва тази нощ да изтърпиш,
че тялото ти няма да ме има…
Дано успееш бързо да заспиш,
макар да съм далеч от теб. Любима…

Аз, ти и Бергман



            За малко ми се стори, че отново виждам снимката на Бергман, залепена с тиксо на стената. Помниш ли тази снимка? От времето, когато „По пътя” на Керуак ни владееше с невъзможния ентусиазъм да променим света, когато с всяка глътка абсент се чувствахме още по-възторжени, а музиката на Пинк Флойд правеше атмосферата в стаята небрежно интимна... Тази снимка, черно-бяла, изрязана от списание „Младеж”, често занимава съзнанието ми. В такъв момент сякаш съм „Лице срещу лице” със самия себе си.
            Ти, разбира се, присъстваш неотменно. Когато гледам снимката и се взирам в себе си, ти ме защитаваш от реалността. Пазиш ме от реалността, която с времето ни изпълни с отегчение. Възторгът сега го няма. Мечтите ни бяха приземени от куп обстоятелства. Уморихме се от дългите заблуди. Тази снимка е единственият ни шанс да се чувстваме млади, безметежни и влюбени...
            Аз, ти и Бергман. Възможността да изпитваме наслада, защото сме се имали във време, когато сме изпитвали мигове на щастие, а сега, когато аз и ти се притежаваме, можем да връщаме усещането за онова щастие като в калейдоскоп...

четвъртък, 12 януари 2012 г.

За себе си ми стана безразлично


Аз вече нямам своя самоличност.
Без име съм. Без минало. Без дъх.
За себе си ми стана безразлично,
откакто ти в живота ми взе връх.

Сега се нося като в облак пухкав.
Усмихнат съм. Добър съм. И щастлив.
И с всяка твоя следваща целувка
усещам, че се чувствам все по-жив.

Умът го няма, значи разум няма.
Така е неразумна любовта...
Благодаря на Господ, че сме двама.
Най-после жив съм. В облаци летя.

сряда, 11 януари 2012 г.

Безсмислен говор


Ненужен е безсмисленият говор.
Обичай ме нататък мълчешком.
Постигнали сме пълноценен сговор.
Уютен е съвместния ни дом.

Познаваме си слабостите вече.
Наясно сме със всеки свой копнеж.
Отведоха ни чувствата далече,
не можеш с нищо вече да ги спреш.

От думите поне да си отдъхнем...
Говорейки, останахме без глас.
Достатъчно е просто да въздъхнем,
щом още е любовно между нас...

вторник, 10 януари 2012 г.

Богомолката


            Когато сексът приключи, женската богомолка изяде мъжкия. Доволна от това, че е задоволена и нахранена, тя реши да сложи къщата в ред. Подреди няколко листенца върху дървения рафт, измете пода и изми единствения прозорец на малката си стая. 
            След като приключи с чистенето, богомолката започна да танцува. Извиваше снага, дори припяваше от време на време. Безметежният танц я накара да се почувства истински свободна. Не мислеше за нищо. В момента нищо, освен егоцентричният й свят, нямаше значение.
            По-късно тя излезе да се разходи по тясната горска пътечка. Беше сложила от новото червило, а талията – пристегнала с мартеница, която преди няколко дни беше намерила, окачена на дървото пред дома й. Хората са глупави и пълни с предразсъдъци.
            В далечината се задаваше друг мъжки. Усмивката й стана сластна. Тръгна към него, като полюшваше малкия си задник като махало на часовник. Мъжките богомолки винаги са готови за секс. Женските винаги са гладни.

понеделник, 9 януари 2012 г.

Без дъх и без тела


Не спираха любовните тиради.
Препускахме напред като коне.
Не осъзнавахме, че бяхме млади.
Да бяхме се целунали поне.

Все още неразумно те обичам.
Останахме без дъх и без тела.
Ти, мое остаряващо момиче,
до мен си, както вечно си била.

Ще има време за целувки, знаеш.
Препускахме през времето в галоп…
За моите целувки си мечтаеш,
а те са твои всички. До живот.

неделя, 8 януари 2012 г.

Приемаш ме такъв


Не станах по-добър. И лош не съм.
Пороците все още си ги имам.
Студено е. Вали снегът навън.
По времето разбирам, че е зима.

Но ти си с мен. Приемаш ме такъв.
Целуваме се. Пушим по цигара.
А мислех, че от тук ще тръгна пръв,
поуморен от връзката ни стара.

Останах. И след пухкавия сняг,
когато цъфнат алените вишни,
ще бъда влюбен в теб като глупак
тъй, както всички пролети предишни…

събота, 7 януари 2012 г.

Влюбеният мъж


За теб си мисля. Почва отведнъж.
Държи ме с часове в безсънни нощи.
Това е ад за влюбения мъж,
защото той от всичко иска още –

ръцете, раменете и гласа,
очите, устните, косата също,
той иска да е пълен с чудеса,
докато даже в мислите прегръща…

петък, 6 януари 2012 г.

От връзката ни нищо не пести


Кажи ми нещо. Нека да е лично.
За пет минути с мен поговори.
Не трябва да ни става безразлично
за части от секундата дори.

Споделяй ми. Недей спестява думи.
От връзката ни нищо не пести.
Щом още има чувства помежду ни,
за думите сме важни аз и ти.

Обичам те. Кажи го. Днес е време.
За утре още отсега не знам.
За пет минути говори със мене.
Пред думите ти сам ще се предам...

четвъртък, 5 януари 2012 г.

Страст


Страстта си отиде.
Изчезна внезапно.
Не съм й обиден,
че тръгна обратно.

Страстта е за двама.
Така съществува.
Щом тебе те няма,
и тя отпътува…

Не мога да отлагам


В момента е досадно.
Изтъркано. Шаблонно.
Разлюбваме се бавно.
Резонно. Монотонно.

Изпитахме телата.
И умовете също.
Надви ни суетата
под хрисимата външност.

И не че друга има,
или пък друг те иска…
Какво като е зима?
Не си ми вече близка.

Не мога да отлагам.
Да бъда друг не мога.
Не стой сама на прага.
Убийствен студ е. Сбогом.

сряда, 4 януари 2012 г.

Недей да съжаляваш


За тебе е рано.
За мене е късно.
Така и не стана
любов земетръсна.

Какво, че целувки
по тялото парят...
Палто и обувки.
Две бързи цигари.

Ти тръгваш на ляво.
Аз тръгвам на дясно.
Недей съжалява.
Нали беше страстно?!

Две нощи горещи...
Не съм те излъгал...
Пак с теб ще се срещнем
случайно зад ъгъл...

И пак ще си кажем
пет хубави думи,
възможно е даже
и да те целуна.

Недей съжалява.
Нали беше ясно?
До среща тогава!
С теб беше прекрасно.

Връзка



            Обвързани сме. В начина, по който се храним, когато правим любов или в моментите, когато изпитваме нетърпимост един към друг. Свързани дотолкова, че е невъзможно да различаваме лицата си в потното огледало.
            Не съм сигурен, че трябва да остарявам с теб. Понякога търся обяснения. Улавям се, че не разбирам аргументите. Приемам те за даденост. Обичам те благородно. Прилича на онова благородство, което ни обзема в случай на загуба. Загубите и тъгата ни правят добри. С теб съм добър, независимо от обстоятелството, че не разбирам причината, която ни свързва.
            Дистанционното е играчка за ръцете ти в осем вечерта. Начинът, по който отпиваш от чашата, ме кара да преглъщам на големи глътки и аз не ти се ядосвам, че сменяш каналите на всяка секунда. С теб се чувствам по същия начин – всяка секунда ме задържаш с нещо ново. Ту се взирам в очите ти, ту ме разнежват раменете ти, докато малко по-късно вечерта капитулирам пред теб. Харесва ми да се оставям на ръцете ти. Харесва ми да бъда като дистанционно за тях.
            Не че прекалено много мисля за причината да сме заедно. Аналитичността е единственото невъзможно нещо, когато някой обича някого. Просто се застраховам, в случай че за момент се опомня и разпозная лицето си в изпотеното огледало...

вторник, 3 януари 2012 г.

Симбиоза


Сълзата ти – по моето лице.
Усмивката ти – също е по мене.
Във мене бие твоето сърце.
Душата ми от болките ти стене.

Такава симбиоза е докрай.
Убийствено е да сме разделени.
Докато с теб едно сме, ще е рай.
Делим ли се, то адът ще ме вземе.

понеделник, 2 януари 2012 г.

ДВА ЧАСА ЛЮБОВ


Страстта ни беше с тебе еднодневна.
Два часа имитирахме любов.
Изпитвахме от ласките потребност.
Но заедно да сме, не съм готов.

Два часа и легло, побрало двама.
Прекрасно беше. Просто ти и аз.
Споделяхме тела. Но връзка няма.
Страстта не стига. Трябва и екстаз.

Възможно е отново да се видим.
Възможно е във този малък свят…
Не можем нищо с тебе да предвидим,
щом чувствата и разумът мълчат.

неделя, 1 януари 2012 г.

1 ЯНУАРИ

 От утре ще е същото. Нали?
След празник винаги е малко празно.
Ще минат два-три дена. Ще вали.
Проблемите превземат метастазно.

За седмица изглеждахме добри.
Посмяхме се. Поплакахме от радост.
Бенгалски огън всички озари
със пламъчета малки. И на халост.

Това е. Утре пак ще сме на ход.
Ще псуваме, ще плюем, ще се любим…
Все търсим нещо в краткия живот,
докато себе си самите губим…