вторник, 31 май 2011 г.

Това ли беше?


            Отивам си. Решението ми е окончателно като настъпването на лятото. Отивам си с една торба спомени, които често ще припомнят лицето ти. С времето ще се отдалечавам все повече от теб, но често ще усещам, че присъстваш. Не знам дали времето лекува. В случая не съм сигурен, че има от какво да бъда лекуван.
            В градската суматоха се сливат образи и звуци. Понякога уж ще те разпознавам сред забързаната тълпа, а после ще осъзнавам, че това не си ти. Негативът на образа ти често ще иска да се прояви на слънце, макар образите да изпъкват ярко единствено в тъмната стаичка. С приглушено осветление.
            Отивам си. Но искам да знаеш, че съм те обичал. Искам да си наясно, че този факт ще остане експониран във време-пространството, дори когато започна да обичам отново. Друга.
            Сбогом. И ти благодаря, че беше моя. 

понеделник, 30 май 2011 г.

Дубъл


Гордост и врява.
Мъка и скука.
Думи и плява.
Страст и разлъка.

Нежност и тайни.
Клюки и злоба.
Чувства нетрайни.
Камера. Проба.

Дубъл, и втори,
трети, четвърти..
Плача, говоря.
Жив съм, и смъртен.

Стига ми. Стига.
Дишам. Не дишам.
Бог е тревога.
С мене въздиша.

четвъртък, 26 май 2011 г.

Профил












Характер тежък. В чувства недодялан.
Изгубващ се във мисли за любов.
Внезапни мисли, мисли недоспали...
За тях е на безсъние готов.

Понякога не бърза, а почива,
заседнал между страсти и тъга.
Когато всичко му изглежда сиво,
представя си, че тича към дъга.

Не иска доверчиво да обича.
Не може лесно да се отдаде.
На себе си единствено прилича.
Пред нищо няма да се предаде.

Характера си носи без да мрънка -
целува, и говори, и мълчи...
Издънка е за другите, издънка,
защото на душите им горчи.

Но той не бърза леката му сладост
да бъде споделена без разбор...
Затворен е във тихата си младост.
Свободен в собствения си затвор.

вторник, 24 май 2011 г.

Неми думи


Букви. Думи. Думи.
Шепот или глас.
Те са помежду ни,
винаги са в нас.

Всяка наша дума
всъщност е любов;
Любовта без думи
пък е благослов.

И на глас, и нямо
ти си все до мен.
Букви. Думи. Двама –
докато умрем!

събота, 21 май 2011 г.

*****


Неясно е.
Опасно.
Прекрасно е.
Безгласно.

Събличам те.
Целувам.
Обичам те.
Ревнувам.

Изцяло твой.
Обсебен.
Легло. Покой.
Ти с мене.

Прекрасно е.
Прекрасно.
Опасно и
неясно.

петък, 20 май 2011 г.

Нещата


Нещата са такива,
каквито ги направим.
Те често си отиват
преди да ги забравим.

За тях ни става мъчно,
когато сме разбрали,
че простата им същност
с теб всъщност сме проспали.

А другите, които,
приели сме за важни,
запълват празнотите
на чувства маловажни.

Нещата са живота –
любов и обич малка -
пропуснем ли ги, просто
за нас ще бъде жалко.

четвъртък, 19 май 2011 г.

За мене да те няма


Портретът избледня.
А снимката изчезна.
Гневът ми отшумя.
Дори не ми е нервно.

Намерил съм покой
в среднощната наслада.
Дано те има той!
Дано си му награда,

макар и несъвсем,
макар да е за малко...
Страстта ти е рефрен,
цигарата, запалка,

два пръста питие
и ягоди в сметана –
Не може ли съвсем
за мене да те няма?

От малък го зная


Родени свободни,
живеем в окови,
уж в страсти любовни,
а в страсти Христови.

Родени за радост,
тъгата си газим.
Невинната младост
не ще ни опази.

За обич родени,
в омраза живеем,
и в бързото време
внезапно стареем.

Жестоко внезапно
пристига и краят -
така – безвъзвратно -
от малък го зная...

сряда, 18 май 2011 г.

Prima vista



На прима виста всичко е наред.
Обичаме се. Любим се. Живеем.
И мислим си, че движим се напред.
Променяме се. Губим се. Стареем.

На прима виста всичко е така,
каквото сме очаквали да бъде.
Грешим. А после махваме с ръка.
Изискваме. Ревнуваме и съдим.

На прима виста всичко е едно
случайно наше хубаво начало.
Щастливи сме. Доволни сме. Дано.
Дано началото е оправдало

очакването, тихата печал,
сълзите от тъга или от радост...
На прима виста бързо съм живял.
Пропуснал съм невинната си младост.

понеделник, 16 май 2011 г.

Насаме с тълпата


            Приемам те по различен начин. Целувките са уж старите, но усещането от мокрите ти устни е някак друго. Все едно скачам, завързан за въже, но без въжето. Измъквам се от безсрамно измачканите чаршафи и не смея да ги погледна. Наляга ме чувство на гузност. Не знам защо миризмата на пържени филии сега ме връща повече към детството, вместо да задържа вниманието ми към теб. Дуализъм на чувствата. Дуализъм в отношението. Само когато си връзвам вратовръзката продължавам да бъда уверен. Другите навици и ритуали вече не носят усещане за обичайност. Погледнеш ли ме в огледалото, докато оправям тоалета си, сякаш ме наляга безпокойство. За да го превъзмогна, гледам бързо да изляза и да остана насаме с тълпата отвън. Мисълта, че си останала от другата страна на вратата, отново ме прави по-спокоен. Винаги е важно да знаеш, че има при кого да се върнеш.

събота, 14 май 2011 г.

Капани


Боли от думи грозни,
от мисли завистливи,
от жестове помпозни,
от страсти уродливи,

от чувства неприлични,
от мамещи целувки,
от ласки нетипични,
от влюбени преструвки,

от старите обиди,
от гневните закани...
Как можех да предвидя
безбройните капани?

Прощавам ви. Простете.
Нататък продължавам.
Измил съм ви ръцете.
Но как ви съжалявам....

четвъртък, 12 май 2011 г.

Безп(л)ътен


И падах, и вървях.
Препъвах се във хора.
И плаках, и се смях.
Налегна ме умора.

Поспрях на кръстопът.
В небето се загледах.
Останал бях без плът,
преди да се усетя.

Обърнах се назад,
живота си припомних -
изчезвах твърде млад
след пътища бездомни...

В момента обладан
от чувствата предишни,
безплътен съм и сам
за силите всевишни.

сряда, 11 май 2011 г.

Спри да ме искаш


Ти ли ме чакаш?
Ти ли ме искаш?
Аз ли съм, сякаш
бебе притискаш?

Аз ли съм този,
дето сънуваш
в облак от рози?
Мен ли ревнуваш?

Твой съм, любима.
Твой необятно.
Щом теб те има
е непонятно,

че ти не знаеш
колко те искам...
Спри да мечтаеш -
аз съм тъй близко,

чуваш дъха ми,
мене ме чуваш,
в мрака безсънен
все мен целуваш,

и като бебе
все ме притискаш...
Аз съм до тебе,
спри да ме искаш.

вторник, 10 май 2011 г.

До утре ще съм устни


Не почвай отначало,
преди да стане време
ръждиво огледало
лицето ми да вземе;

преди да те напуснат
внезапно всички чувства
и бясно да препуснат
към късни словоблудства.

Все още ме обичаш.
Възползвай се до края,
без думи да изричаш,
а аз ще оправдая

желанието вътре
все пак да ме напуснеш.
Изчакай само утре.
До утре - ще съм устни...

понеделник, 9 май 2011 г.

Цялост


Не се дели на две
любовта голяма,
различни светове
за влюбени няма.

Те двама в Целостта,
намерили смисъл,
споделят любовта
с всяка своя мисъл.

неделя, 8 май 2011 г.

Нали вали


Дали не вали?
Кажи ми. Дали?
До мен си, нали?
Гали ме. Гали.

И като че ли,
щом вън завали,
щом с теб сме били,
щом с мен си, нали,

ще знаем дали
от обич боли.
Гали ме. Гали...
Щом вън завали...

петък, 6 май 2011 г.

Любовно проникване



Любовта ми е безсрамна,
нахална и безока,
като курва моногамна,
като пропаст дълбока.

Любовта ми е опасна,
като лудост връхлита,
като мисъл е безгласна -
тя прониква, не пита.

Ти със нейната магия
не можеш да се мериш.
В теб да влезе остави я,
тя вече те намери...

сряда, 4 май 2011 г.

Госпожо, извинете


Госпожо, извинете
за моето упорство,
но малко грим сложете
с жест на задоволство.

Госпожо, в огледало
от топлината мокро
сте прелестна изцяло
във черната си рокля.

Госпожо, извадете
и скъпите обувки,
и с гривна на ръцете,
и с устни за целувки,

отивайте, госпожо -
той с часове ви чака
и вече се тревожи
от раздялата сякаш.

Госпожо, невъзможна
е любовта голяма,
ако не бъде сложна
по малко и за двама.

вторник, 3 май 2011 г.

Разпознаване


             Разпознаването сутрин изисква време. Ако вали, трябва да се съсредоточа върху лицето ти. Ако е слънчево, лесно осъзнавам причината за твоето присъствие. Следя седмичната прогноза, за да се настроя и да не губя ценни минути. Не помага особено.     Когато приключа с разпознаването, запалвам цигара. Синият дим те обвива като пашкул, изнизва се на плавни облаци от косата ти. Цигарата ни свързва още повече.           После обикновено те целувам по челото, леко по устните и едва по слепоочието. Така ти винаги си уверена, че съм твой, независимо от времето, което ми е коствало да те разпозная...

понеделник, 2 май 2011 г.

Всичко е табу


Всичко е табу.
Затова е сладко.
Бързаш все, и – бум! –
толкова е кратко

времето. Край теб
като дъжд изтича.
Стресът е нелеп.
Бързай да обичаш.

Бориш се, и – хоп! –
всичко си постигнал;
лягаш в кален гроб,
тих си и усмихнат.

Снимки във албум -
толкова е сладко!
Всичко е табу.
При това за кратко.

Толкова двама



Нашата връзка...
Нашите нощи...
Искам те дръзко
още и още...

Нашите тайни...
Всички минути...
Ласки безкрайни,
думите чути...

Нашето утре...
Нашето вчера...
Искам те сутрин,
в мрака вечерен...

Нашият опит...
Нашите мисли...
Ти си живота,
който измислих...

Толкова двама...
Толкова много...
Ако те няма,
нищо не мога...

неделя, 1 май 2011 г.

Кръговрат


Да, всичко се връща
или се повтаря.
Във своята къща
недей се затваря.

Минават през нея
объркани хора,
там сладко се смеят,
заспиват в умора.

Любовите също
внезапно се връщат –
пак леко се мръщят,
но силно прегръщат.

Животът е кратък
и ниже се лесно.
Отваряй вратата
и дръж се любезно

с онези, които
за малко ги няма –
те често се връщат
с любов по-голяма.