Във филмите е толкова любовно…
Така е леко… Джаз, цигарен дим…
Ревниво е. Отдадено. Греховно…
Субтитри… А на живо си мълчим.
В живота любовта е някак друга.
Мирише на сапун и на кавга…
В живота може да си ми съпруга…
Да бяхме двама в някой филм сега…
Обичам те. Но не е в черно – бяло.
Обичам те. Но ти не слушаш джаз.
Обичаш ме. До мен си вечер тялом,
но духом съм далеч от тебе аз –
при онзи дим цигарен все се връщам,
където има мирис на коняк,
където непозната ме прегръща….
а после тук се връщам. Пак. И пак…