събота, 28 април 2012 г.

Внимателно избира любовта


Внимателно избира любовта
кого по път със себе си да вземе.
Взискателна към хората е тя.
Не бърза в своя избор. Има време.

Изследва всяка мисъл, всеки жест,
промъква се и в сънищата нощем…
Решението не търпи протест -
отмине ли те, рано ти е още.

Но ти недей тъгува преди тя
и тук да стигне след известно време…
Напълно е възможно любовта
да те посочи с пръст и теб да вземе…

петък, 27 април 2012 г.

Самотната жена


Самотната жена не иска нищо.
Отдавна е останала сама.
Тя вечер вкъщи спомените нищи,
но никого не пуска у дома.

Самотната жена обича вино.
Обича и цигарения дим.
Тя има този навик от години,
за него ти не си необходим.

Самотната жена дъжда целува -
така обича пролетния дъжд,
под който няма нужда да ревнува
от друга своя тъй неверен мъж.

Самотната жена сега не чака
измамния възторг на любовта...
Тя нищи бавно спомените в мрака.
Самотната жена. През пролетта...

четвъртък, 26 април 2012 г.

Не искам много


Не искам много. Искам просто теб –
усмихната, добра и доверчива -
достатъчно за муза на поет,
та в стиховете да те преоткрива.

Не искам много. Само ти и аз,
изгубени в прегръдките любовни,
където се разбираме без глас,
далече от съмнения отровни.

Не искам много. Ти да си до мен
на този свят достатъчно ми стига,
а аз, от ласките ти вдъхновен,
завинаги ще те възпея в книга.

сряда, 25 април 2012 г.

Откакто те обичам


Очите ми тежат след тази нощ.
Не мигнах. В тебе цялата се взирах.
Безсънието с тебе е разкош,
за който сам дори не подозирах.

Завивах те. Прохладата навън
е още осезаема напролет...
За нещо си говореше насън
и галеше брадата ми набола.

Не смея да заспя. Приижда страх,
че може би в съня ще е рутинно...
Откакто заобичах те, разбрах -
завинаги е. И е безпричинно.

вторник, 24 април 2012 г.

Часовете


Тактуват си неспирно часовете.
Променяме се видимо, нали?
Прозорецът ни още в мрака свети -
по тъмно никога не се делим.

Отвън изглежда тихо и уютно.
Отвътре е интимно от любов.
Променяме се с тебе абсолютно,
но, щом съм с теб, на всичко съм готов.

Секундите не ме интересуват.
И нощите не искам да броя.
Щом устните ни още се целуват,
не ме е страх, че утре ще умра.

понеделник, 23 април 2012 г.

Лека нощ


Останаха прекършени прегръдки.
Цигарите изпушихме дори.
Изпихме любовта на едри глътки,
за нещо друго жажда ни мори.

Изчерпахме се в чувствата без време.
Напукаха се устните от страст.
Прибързахме ли, дявол да го вземе,
или пък просто се опомних аз…

Обичах те възторжено, безспорно,
без никакви мотиви и без цел –
постъпил съм съвсем безотговорно,
щом бързо и страстта от теб съм взел.

Прегръдки скършени. Умора лека.
Мирише на цигари за разкош
след теб. Аз лягам си в леглото меко
самичък. Мила моя, лека нощ! 

Просто ми звънни


Звънни ми. Няма да е вече късно.
Звънни и нещо мило ми кажи.
Кажи ми нещо гневно или мръсно,
ако в душата още ти тежи.

Инатът да мълчиш убива бавно.
Защо се мъчиш в тъмното сама...
Обичаме се толкова отдавна.
Звънни ми. Аз те чакам у дома.

Недей с гнева да се тревожиш нямо.
Нощта напредва. Хладните стени
така са свикнали да бъдем двама...
И те тъгуват. Просто ми звънни.

петък, 20 април 2012 г.

Пряка реч



-         Отивам си.
-         Вали. Изчакай да спре дъжда.
-         Не, трябва да тръгна веднага.
-         Добре.
-         Само това ли ще кажеш?
-         Вземи чадъра, на мен няма да ми е нужен за днес.
-         Обичам те.
-         ...
-         Чуваш ли?
-         Няма да спре да вали...
-         Ти си невъзможен.
-         Заключи отвън.
-         ...
-         Да ти поръчам ли такси?
-         Ще хвана от улицата, благодаря. Още те обичам...
-         Обаждай се.
-         ...
-         Всичко ли взе?
-         Тръгвам.
-         ...
-         Щастлив живот!
-         Обичам те!

четвъртък, 19 април 2012 г.

"Хора и улици..."



Хора и улици. Свят като свят.
Кучета. Глутници. Град като град.

Тръгваме. Спираме. Все сме на път.
Ти си си същата. Аз пък - мъжът.

Скитаме. Бягаме. Дъжд ни вали.
Тичаме. Падаме. С мен си, нали?

Улици. Влакове. Свят като свят.
Бъдеще. Някога. Град като град.

Навик е нашата стара любов.
Ставаме. Пак за път с теб съм готов.

С тебе е някак си лесно. Дали?
Гоним се. Търсим се. Пак ни вали.

Моя си. В твоя свят аз съм мъжът.
Тръгваме. Заедно. Чака ни път.

сряда, 18 април 2012 г.

Добре ли ти е с него


Добре ли ти е с него ми кажи...
Умее ли с шеги да те разсмива?
Раздялата ни още ми тежи,
но как се моля ти да си щастлива!

Нарича ли те с нежни имена?
Прегръща ли те в нощите безсънни?
Без теб се взирам в хладната стена.
От студ умирам сам. А как е тъмно...

Целува ли те? Шепне ли слова,
които карат те да тръпнеш цяла?
Дано ти дава всичко онова,
което и от мене си копняла!

Надявам се, където и да си,
до теб да е, единствено до тебе...
А аз, с дъха на твоите коси,
докрай ще бъда. До дъха последен.

Добре ти е, нали? Не ти тежи,
че с друг си вече истински щастлива...
За мене не мисли и не тъжи.
Стената нощно време ме разсмива... 

вторник, 17 април 2012 г.

Фетиш


Уроци по любов. Изисква време
милувките към мен да усвоиш.
Но аз те искам, дявол да го вземе.
Неуките ти ласки са фетиш.

Какво като не знаеш да целуваш.
Какво като не можеш да крещиш,
щом в тъмното за мене все тъгуваш...
Среднощните ти мисли са фетиш.

Целувай, колкото ти е възможно.
Крещи. Не искам думи да пестиш.
Уроците в любов са нещо сложно.
Достатъчно е да си ми фетиш.

неделя, 15 април 2012 г.

Великден


Възкръсна за пореден път Исус.
Камбани бият. Пак му палят свещи.
Познавам ритуала наизуст –
навсякъде е восък, и горещо.

Докато търкат стълбите на храм
онези, дето уж пред Бог се каят,
при мен се спри. Прегръдка ще ти дам,
а може и целувка… Сам не зная.

На всичко днес за тебе съм готов.
Махни ги другите. Христос Воскресе,
а с Него и копнежът за любов,
та чак ми идва да запея песен.

В душата си на Господ паля свещ.
Молитвите са скромни, но интимни.
Помолих Му се мен да избереш.
В замяна ще възпея Господ в химни.

Познавам ритуала. Но не знам
дали помага восъкът. Едва ли.
Във себе си, ако не носиш храм,
какво като големи свещи палиш?! 

събота, 14 април 2012 г.

Искам да знаеш, че...


Ако завали, ще застана зад теб, почти долепен за теб, и ще ти говоря тихо в ухото. Ще изричам онези неща, които винаги си обичала да чуваш от мен. Знам как да ти ги кажа. Знам какво трябва да дам от себе си, за да се усмихваш замечтано. С едната си ръка ще държа чадъра, а с другата ще прибирам непослушните ти кичури, за да не ги намокри водата. Ще бъда прилежен в намерението си да си чувстваш добре в този пролетен дъжд.
Няма да е нужно да се крием под стрехите. Ние сме толкова влюбени, че ще стъпваме в локвите, докато слушаш онова, което ще шепна в ухото ти. Леко ще се спъвам в краката ти, защото ще съм зад теб, почти долепен за теб, а това е препятствие, което обожавам. Препятствията при пролетен дъжд ме карат да те обичам повече. Без теб съм като инвалид. Без теб ми е трудно да вървя напред и нямам желание да говоря.
Заваля. Искам да знаеш, че…

петък, 13 април 2012 г.

Други бесове


Събудих се от други бесове.
Не бяха бесовете ми любовни.
Извикаха  свирепи ветрове,
а с тях - съмненията ми виновни.

Отдавна бях забравил гневността -
тя скрито по душата ми се трупа…
Нахлу със ветровете ревността
и като сняг внезапно ме затрупа.

А в този миг те нямаше до мен.
Навярно си приготвяла закуска…
Събудих се безсилен, огорчен.
Съмненията дърпат и не пускат.

Обичаш ли ме? Просто го кажи.
Да зная докъде да се тревожа,
ако ръката ми ти дотежи,
когато е по бялата ти кожа…

четвъртък, 12 април 2012 г.

Нечути молитви


От толкова молитви не разбрах
кога сама си минала край мене...
Навярно си треперила от страх,
докато в църквата съм губил време;

навярно си замръзвала от студ,
или навън е станало горещо...
За тебе съм се молил като луд,
за твоята любов и още нещо.

Почакала си кротка и добра,
а после си си тръгнала безшумно...     
Нима не чува Бог, та не разбра,
че тебе молих дълго и безумно?

Не искам повече да влизам в храм.
Молитвите останаха без среща.
Дано се върнеш. Всичко ще ти дам.
Но няма в църквата да паля свещи.

сряда, 11 април 2012 г.

Зависим


Нуждая се от меката ти плът.
Зависим съм от лекото ти тяло.
Ще бъда много бавен този път,
докато му се насладя изцяло.

Когато се споделяме в легло,
целувам сякаш за последно дишам.
Зависим съм от теб. Да би могло
въздишките си с думи да опиша...

Обичам те. Това е. И гласът,
когато във легло до мене ти си,
ненужен е, щом меката ти плът
от теб ме прави толкова зависим.

вторник, 10 април 2012 г.

Иронията да те обичам


            Ирония е, че вече знам да обичам, а непрекъснато съм в очакването ти. Цветята на перваза са разцъфнали, макар цветовете им да са хладни заради липсата на слънце. Това също е ирония. Разликата е, че не съм в саксия.
            Животът е парадокс, затова не е редно да бъде скучен. Непрекъснатата надежда, че нещо ще се случи, държи очите ми широко отворени. Аз съм Джоузеф Хелър на надеждата.
            Когато пресичам улици, вероятността да си отсреща е удивително голяма. Изненадата е много важен момент в желанието да бъдеш споделян. Спонтанната любов е признание, че можеш да съществуваш, като си зависим от друг.
            Навън все още е хладно, макар да е средата на април. Освен теб, очаквам и слънцето, което вероятно до известна степен ме прави цвете. Хладен съм на допир. Но изгарящ в готовността да те обичам.
            

понеделник, 9 април 2012 г.

Четири неща


При мене всичко се побира в шепа –
приятелство, любов, печал и смях…
Те всичките оказват ми подкрепа.
Разбира се, и аз подкрепям тях.

Приятелството – то е като буба.
Развива се по малко всеки ден.
Когато стане пъстра пеперуда
на гоненица си играе с мен.

А любовта е крехка, търпелива,
изискваща, безмилостна, добра –
в ръката ми е истински щастлива -
не мога още да я разбера.

Тъгата е печална. От сълзите
тя трупа опит, за да знае как
избърсват се за мъничко очите,
преди да ги разплаче нещо пак.

Смехът ме прави жив. През смях умея
да отминавам лошите неща…
Със четири неща в ръка живея -
във шепата си повече не ща…

петък, 6 април 2012 г.

Роса за сълзите


Сълзите свършват. Мъжките сълзи
пресъхват не в очите, а в душата.
Душата ми от суша опази –
за чувствата й важна е росата.

Сълзите свършват. Твоята ръка
ще трябва пак лицето ми да гали.
Душата ми пази. Недей така.
Защо са ни безсмислени скандали?

Сълзите свършват. Трябва да си тук,
когато имам нужда от целувки.
Пресъхне ли душата ми напук,
ще трябва да живеем със преструвки.

Сълзите свършват. Моля те, ела.
Споделяй просто с мене тишината.
Бъди, каквато вечно си била –
росата за сълзите на душата.

сряда, 4 април 2012 г.

Стената


            Жената се облегна на стената и облекчено въздъхна. Преди нея тук бяха спирали много други жени, тъй като навсякъде зееха дупки. Докато една жена си почива, тя винаги оставя по стената дупка след себе си и две – три изречения, написани с лош химикал. Изречения за мъж, когото притежава или за мъж, който вече вероятно е изгубила.
            Жената е в бежов шлифер с кафяви копчета. Косата й е вдигната на кок. Сега е допряла главата си точно там, където някоя жена преди нея е написала „Майната ти, скапано копеле”. Това е ирония и същевременно не означава абсолютно нищо.
            Жената пуши Marlboro gold и дима излиза от устата й бавно и уморено. Хиляди жени са изпушили милиони цигари на същото място. Фасовете в краката й го потвърждават, но за нея това е просто един килим, набит с миризмата на никотин. Усеща краката си меко върху него. Псува й и се.
            Жената остана неподвижна пет минути. Изпуши цигарата доста бързо. Когато правиш нещо с удоволствие, времето не се усеща. Времето е нечовешки дълго, когато извършваш действия по навик. Тя бяга от навика, затова се озова тук.
            Жената потърси химикалка в чантата си, но след като установи, че няма, извади яркото си червило, свали пластмасовото му златисто капаче и с умерени движения написа на стената „Аз никога повече няма да се влюбя. Никога!”. Отдръпна се две крачки, прочете написаното и й се стори прекрасно, че червеният й почерк изпъква пред останалите. Една уважаваща себе си жена винаги носи червило в чантата си. Усмихна се, обърна гръб на изречението, и без да си вземе довиждане със стената, тръгна с уверени стъпки по тротоара. Още преди да се беше отдалечила съвсем, на същата стена се облегна друга жена. И на тази жена й се пуши.

вторник, 3 април 2012 г.

Общо взето


Отдавна телефонът не звъни.
Сама прекарваш вечерите вкъщи.
И пушиш много. Гледаш новини,
но телевизора не виждаш всъщност.

Наливаш питие след питие.
Минават много бавно часовете.
Така го пожела. Добре ти е.
До късно лампата във хола свети.

А аз понякога съм приютен
от меката тъга на канапето -
очи затварям, ти лежиш до мен,
и всичко е нормално, общо взето.

понеделник, 2 април 2012 г.

Увехнали цветя


Увехнали цветя
в прегръдките на хора...
Пристигна пролетта.
По-светъл е затвора.

Във моята ръка
остана цвете твое –
увехнало така,
кажи ми, за какво е?

Самотните ръце
опитват да прегръщат,
но не е ли от сърце -
в затвора си се връщат.

Увехнала любов.
И мисъл за прегръдка.
За тебе съм готов
и на отровна глътка.

неделя, 1 април 2012 г.

Логорея


Наивни хора. Празни в своя път.
Обсебени от страшна логорея.
Уж бързат, а на място си седят,
за себе си ту плачат, ту се смеят.

Загледани в успехите на друг,
от ден на ден ще стават по-нещастни.
Отдавна любовта я няма тук,
но те дори с това не са наясно.

Говорят и обсъждат всеки ден
тревогите на своите комплекси .
Повръща ми се. Хвалят се пред мен,
че много умни са и много секси.

Глупакът в себе ще бъде прав,
но ще стои на хората в краката.
Смехът на изразителния гняв
е тихото убийство на душата.