По същото време

Всеки ден и по същото време

аз те виждам – унесена, лека –

в кафенето, на крачка от мене,

а от другите хора – далеко.

Всяка вечер към десет и нещо

наблюдавам прозореца южен –

вън е кучешки студ, в мен – горещо,

аз съм щастлив, градът ни е тъжен.

Всеки миг на ноември си струва,

както цялата идваща зима –

щом на крачка от теб съществувам,

няма друг начин –

лято ще има.

Жената на 50

Жената и на петдесет години

е само вятър в лятната трева,

небе е, и море – лазурно-сини,

дъждът е, и дъгата след това.

Жената е без възраст. Тя обича.

Прощава всеки страх и всяко зло.

Единствено на себе си прилича –

безсмъртна като вечност

по любов.