Никоя. Никой. И нищо не
знам.
Два аспирина шумят в чаша
бяла.
Някъде някой със друг пак
е сам.
Нежна целувка. И искреност
вяла.
Никога. С някой. Все още
така.
Гръм на шампанско преди
аспирина.
Някога. С никого. Бързат крака.
Нечия обич отива на кино.
Нищо не знам в този
паметен бяг.
Времето спи като къпано
бебе.
Два аспирина, да, два,
няма как –
за мене един,
един и за тебе.
