събота, 30 март 2013 г.

Момчето си отива


Една боза от шест…
Момчето си отива.
То става мъж от днес.
А ти бъди щастлива!

В един измислен град,
където друго няма,
момчето търси свят
със бъдеще за двама.

Не го вини. Недей!
То още те обича.
Но да го спреш – не смей!
Отива си. И тича

към някоя жена,
която го сънува…
В друг град или страна.
Да, шест стотинки струва

бозата. Във очи,
които са копнели,
днес мъката личи
след толкова раздели.

Отива си. Не сам.
То вечно ще те помни.
Мъжът е просто Ран,
но със мечти огромни.

Бозата струва шест…
А ти бъди щастлива!
Момчето тръгна. Днес.
Така да му отива!

петък, 29 март 2013 г.

Навярно ти е криво


Навярно ти е криво, че сега
не съм при теб!
Навярно ти е криво!
Тъгата ни – картина на Дега!
Импресия в искрящо синьо – сиво.

Тъгата – допирът един от друг,
когато липсва в малката ни стая…
Навярно ти е криво, че съм тук,
и не докосвам.
А защо, не зная.

А после –
демоните на Дали!
От нежност става сюрреалистично!
(Навярно ти е криво, че вали
и този дъжд приемам твърде лично).

Минута още. Или още две.
Тъгата ни – любовната преструвка
на всички всевъзможни цветове!
Като в платно на Гюстав Климт –
целувка!

четвъртък, 28 март 2013 г.

Студът към теб си струва


Не си отива този подъл студ.
Вървя изнервен, омотан във шала.
Приличам отстрани на някой луд!
(Косата ми и без снега е бяла).

Вървя по сиви улици към теб.
Дори не пуша – лед са ми ръцете!
Аз зная, че обичаш сладолед –
тогава нацелувай ми лицето!

Вървя към теб с две кучета зад мен –
бездомни псета, пипнали простуда…
Почти април е. В този хладен ден
и ти ли имаш този вид на луда?!

Вървя. Дано целуваш с часове!
Аз тебе мога с дни да те целувам!
Април е. С кучешките бесове
вървя към теб.
Студът към теб си струва!

сряда, 27 март 2013 г.

Актрисите са другите жени


АКТРИСИТЕ СА ДРУГИТЕ ЖЕНИ

„Актриси, връщам се при вас отново.
Здравей, септември мой,
гримиран като май!”. (Стефан Цанев)
 Актрисите са другите жени,
които могат да обичат вечно –
дори когато гледат отстрани,
унесени в сюжетната далечност.

Те знаят и тъгата, и гнева,
омразата от нежност знаят също.
Спектакълът приключва. След това
грима си свалят и се връщат вкъщи.

Прибират се при своите мъже,
прилежни в най-престижната си роля –
на себе си да бъдат протеже!
Страхотно!
О, благодаря ви!
Моля!

Актриси, ето връщам се при вас!
За всичко като мъж съм бил невинен!
Септември пак ще бъде май от страст!
Така е вече хиляди години!

Те знаят. Знаят всичко най-добре.
Особено зад тъмните кулиси…
Един невинен мъж ще разбере!

(Картина втора.
Жулиета, ти си!).

вторник, 26 март 2013 г.

Достъпно чужди (18+)


Достъпни станахме един за друг.
Споделяме тела, а чувства крием.
Достъпно вече сме си чужди тук –
мълчим си, обладаваме се, пием!

След секса има чай или кафе.
На вицове умеем да се смеем.
Достъпни в собствения си кафез,
от секс до секс усмихнато живеем.

Живеем във измамна свобода,
достъпно страстни в своите кондоми…
Хареса ли ти чукането?
Да!
Къде ли съм си хвърлил панталона…

понеделник, 25 март 2013 г.

По допира личи


Така се остарява – бързо, лесно…
Ръцете губят цвят и мекота.
Любими стават шлагерните песни,
когато си отива любовта.

Остават устни – сухи и безцветни.
Остава дъх от спомен за трева.
Променяме се в ласки мимолетни!
Ела, на мене отпусни глава…

Оставам с теб – прошарен и утихнал
след толкова целуване и смях…
Щом двамата сме, с бръчките ще свикна!
Не се страхувай! Мен не ме е страх.

Ще пусна пак любимата ти песен.
Ти просто слушай! Затвори очи!
Животът ни е кратък, но чудесен!
Личи. По допира ти му личи.

Благовец


Пролет е. Пролет.
Стига въпроси.
С птичия полет
вятър ме носи.

Ти ме обичаш.
Аз те обичам.
Нежно ми пишеш,
жадно теб сричам.

Благите вести!
Благите думи!
Благовец! Вместо
стих по между ни!

събота, 23 март 2013 г.

Не винаги е време за любов


Големите надежди остави!
Големите утехи? Тях ги няма.
Животът е игричка, се ла ви!
Понякога и скучен - като в драма.

Протрити джинси. Надписът FUCK OFF
личи на избелялата ти риза…
Не винаги е време за любов!
Понякога и любовта е в криза.

Личат и червилата ти по мен
от устните, целували ме нощем…
Не бързай да целуваш пак! След ден
със сигурност ще искам още.
Още.

Големите надежди остави!
Понякога е късно за надежди…
Грима си тази вечер оправи,
сложи молив на тънките си вежди,

излез навън – сред другите мъже –
оглеждай ги, поискай ги, мрази ги –
аз ще те чакам вкъщи неглиже!
Нали съм окован -  за теб - с вериги...

петък, 22 март 2013 г.

Ракиено време


Ракиеното време почва в шест.
Наздраве! Мина ли добре денят ти?
За мене сеща ли се често днес?
Разбира се!
Добре, благодаря ти!

Ракиеното време… Ден след ден
запраща ни в рутинните въпроси…
Наистина ли още искаш мен?
Така си мисля…
В мислите с кого си?!

Ракиеното време е момент,
във който истините ни намират -
един любовен малък сантимент!
Така ли?
Аз ще си отворя бира!

Ракиеното време… Аз и ти.
Прозорец в стая, спомени попила…
И свещ, която в тъмното блести…
Отвори ли си бира? Браво, мила!
  
Ракиеното време е това,
което утре пак ще стане вчера…
Дръпни си. Имаме добра трева!
Ок.
А после – време за вечеря…

сряда, 20 март 2013 г.

Не сега


Не галя, ако няма чувства в мен.
На първа среща даже не целувам.
Изглеждам ти затворен и студен?
Не. Без любов на мил не се преструвам.

Освен, ако големите лъжи
не ти дадат очаквания малки…
Но щом си тръгна, пак ще ти тежи.
Не сме деца. Не сме за залъгалки.

Приятелство? Добре. И говор – да.
Без страст ръцете дървено докосват...
Да си спестим излишната вражда –
подобен допир доста ще ни коства!

Кажи ми, как си?
Иначе добре.
Добре сме. Радвам се, че днес те срещнах!
Детайлите? И тях ще разберем.
Но не сега.
На следващата среща!

вторник, 19 март 2013 г.

Не ме моли


 Не ме моли! Разделяй и владей!
Душата ми разкъсай на куплети!
Да бъдеш снизходителна, не смей!
Нагледах се на мили Жулиети!

Смени цвета в косата! Грим сложи!
Високи токчета. Пола. Бижута…
А после нещо мръсно ми кажи!
От обич намрази ме за минута!

Омраза и любов. Страстта. Гневът…
Не искам слънце! Искам урагани!
Когато си със мене, всеки път
нанасяй върху тялото ми рани!

Нагледах се на хрисими жени!
Омръзнаха ми в своята прилежност!
Убийствено веднъж ме целуни!
А после нека пак си бъде нежно.

неделя, 17 март 2013 г.

Удивителни


Пречи ми! Моля те! Не спирай! Не!

Ти можеш! Трябва! Нека се ядосам!

Или спретни един скандал поне!

Бъди императивна! Без въпроси!

 

На всяко мое действие пречи!

Не давай да говоря! Прекъсни ме!

Хвърли по мен тигана! Да личи,

че още ме обичаш! Зашлеви ме!

 

Не спирай! Умолявам те! Ела!

Вържи ме! Съблечи ме и докосвай!

Бъди каквато вечно си била –

целувай много, много се ядосвай!

 

Бъди безмилостна към мен до кръв!

Животът ни и без това е трилър!

По обич и любов към теб съм пръв!

Пречи ми!

Моля те!

Пречи ми, мила!

събота, 16 март 2013 г.

Аз зная да целувам


Не се сърди. Такъв съм – влюбен, луд.
Ту плача, ту като дете се смея.
Умея идиотщини на шут,
на верен мъж - целувките умея.

Понякога съм истински глупак –
наивен, неуверен и тревожен…
Но твоите прегръдки знаят как
страха ми да направят невъзможен.

Притихна ли в игривата ти гръд,
предавам се изцяло  ръцете –
те знаят как да галят всеки път
косата ми, очите и лицето.

Ръцете ти – убежище за мъж!
Не се сърди. Без тях не съществувам.
Гали ме бавно, здраво в тях ме дръж!
Прегръщай!
Аз пък зная да целувам! 

петък, 15 март 2013 г.

Отново твой


Изхвърли ме тъгата на брега.
Отърсих се от страхове и хора.
Отново твой!
Отиде си снега,
а с него и любовната умора.

Отново твой! Целувай ме! Това
е толкова естествено след зима,
далеч от хора.
Слънце и трева.
Достатъчно е двама да ни има.

Не искам да се връщаме назад.
Нагледах се на глухи урагани.
Край нас щастливи птици ще гнездят…
Отново твой!
Готов за нови рани.

Готов за летния вечерен бриз,
когато жадно тебе ще прегръщам…
Прости ми, че ме нямаше – каприз!
Отново твой!
Аз винаги се връщам.

Изхвърли ме тъгата на брега.
Отново твой!
Ела! Легни на мене!
Завърнах се при теб. И засега
съм твой – за неопределено време.


понеделник, 11 март 2013 г.

Стари момчета


Припадат още младите жени
по тези застаряващи момчета…
Припадат. И жените са сами
на токчета по жълтите павета.

Мъжете с побелелите бради
и с детската наивност във очите…
Челата им – на бръчките бразди!
Душите им? За тях дори не питай.

Приседнали са в шумно кафене.
Заглеждани и искани са още.
Мъжете с бръчки казват „да” и „не” –
зависи със коя и колко нощи.

Едни обичат само за веднъж,
а други всяка вечер са с различни…
Честолюбиво е момчето-мъж!
Приема всичко искрено и лично.

Припадат още младите жени –
по старите момчета се припада!
Изглеждат остарели отстрани,
но млада е надеждата им, млада.

Надеждата, че някоя жена
извън парите може да ги иска…
Копнеят споделена тишина
и женска гръд – с любов да ги притиска…

четвъртък, 7 март 2013 г.

Приличаме си по любов


Животът ми? Побира се във чаша.
В око на гълъб. В капка от дъжда.
Ту смел съм, ту като дете се плаша…
Обичаш ли ме още, скъпа?
Да.

Сега разбирам вече тишината.
Покоят ме съблича чисто гол.
Животът ми? Не питай. Тъмнината.
Цигарите.
И много алкохол.

Обичам те и аз. Стоичен (мъж съм).
Научен. Недодялан. Обелиск!
Животът ми? Сред цъфналата ръж съм.
До теб.
За друго не поемам риск.

Животът ми? Кимни, че ме разбираш!
Това ми стига. Гола. И до мен.
И ти в око на гълъб се побираш.
Приличаме си по любов.
Съвсем.

Зависим съм от нашите привички


Обръгнахме от толкова любов!
Сега и двамата сме много вещи.
Съмненията – всички - са на Off,
а за разкош си палим вечер свещи.

Обичам те. Обичаш ме. Добре!
Това е като шарка очевадно.
Нас нищо вече няма да ни спре!
Рутинната любов е безпощадна.

Тя няма нужда от такива дни,
в които се нуждаеш от разтуха.
Побира се сред четири стени
и с времето за думи става глуха.

Добре ни е. Добре ни е така.
Усърдието бе възнаградено –
целувка, допир, кимване, ръка…
Завий се, вън все още е студено!

Аз няма да избягам. Вече не.
Къде ще ида? Стар съм за игрички.
Две свещи, ти и чаша шардоне –
зависим съм от нашите привички…


сряда, 6 март 2013 г.


Вземи си питие. Седни до мен.
Да си запалим по една цигара.
Отива ти да си по сутиен -
ти няма никога да бъдеш стара!

Седни. Аз малко ще ти почета -
нали Превер все още те вълнува?
Да вдигнем малък тост за любовта!
След стиховете пак ще те целувам.

А после, сред цигарения дим,
невинни като в детство - голи, неми -
ще се прегърнем и ще помълчим…
Умеем да мълчим.
На много теми.

вторник, 5 март 2013 г.

Направо си жестока


Не готвиш, не подреждаш, не переш –
не ми е нужна тиха домакиня!
Надявам се за днес да избереш
онази рокля във небесно синьо,

обувките на белите цветя
и сребърните гривни от Мароко…
Сложи червило. Идва пролетта.
Прекрасна си! Направо си жестока!

Аз искам да се перча като лъв
със своята излъскана лъвица!
За другите мъже да бъдеш стръв,
но да си само моя!
Хубавица!

Такава те желая. Не с парцал.
Мъжете нямат нужда от слугиня.
Бъди красива! Всичко бих ти дал!
Но, моля те, не ставай домакиня!

неделя, 3 март 2013 г.

Цинична като мъж


Вулгарна си. Цинична като мъж.
Отива ти и мъжката природа.
Била си с мене груба неведнъж.
И двамата сме от една порода.

Редуваш гняв с целувки до зори.
Аз вече свикнах с твоята двуличност.
Вода ме дави. Огън ме гори.
Обичаш. Мразиш. Ставаш безразлична.

Като медала имаш две страни.
Ти – моя орис, сбъдната Голгота –
на кръст любовен днес ме разпъни.
Без тебе за какво ми е живота?!