Вулгарна си. Цинична като мъж.
Отива ти и мъжката природа.
Била си с мене груба неведнъж.
И двамата сме от една порода.
Редуваш гняв с целувки до зори.
Аз вече свикнах с твоята двуличност.
Вода ме дави. Огън ме гори.
Обичаш. Мразиш. Ставаш безразлична.
Като медала имаш две страни.
Ти – моя орис, сбъдната Голгота –
на кръст любовен днес ме разпъни.
Без тебе за какво ми е живота?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар