Приличаме си по любов

Животът ми? Побира се във чаша.

В око на гълъб. В капка от дъжда.

Ту смел съм, ту като дете се плаша…

Обичаш ли ме още, скъпа?

Да.

Сега разбирам вече тишината.

Покоят ме съблича чисто гол.

Животът ми? Не питай. Тъмнината.

Цигарите.

И много алкохол.

Обичам те и аз. Стоичен (мъж съм).

Научен. Недодялан. Обелиск!

Животът ми? Сред цъфналата ръж съм.

До теб.

За друго не поемам риск.

Животът ми? Кимни, че ме разбираш!

Това ми стига. Гола. И до мен.

И ти в око на гълъб се побираш.

Приличаме си по любов.

Съвсем.