четвъртък, 7 март 2013 г.

Зависим съм от нашите привички


Обръгнахме от толкова любов!
Сега и двамата сме много вещи.
Съмненията – всички - са на Off,
а за разкош си палим вечер свещи.

Обичам те. Обичаш ме. Добре!
Това е като шарка очевадно.
Нас нищо вече няма да ни спре!
Рутинната любов е безпощадна.

Тя няма нужда от такива дни,
в които се нуждаеш от разтуха.
Побира се сред четири стени
и с времето за думи става глуха.

Добре ни е. Добре ни е така.
Усърдието бе възнаградено –
целувка, допир, кимване, ръка…
Завий се, вън все още е студено!

Аз няма да избягам. Вече не.
Къде ще ида? Стар съм за игрички.
Две свещи, ти и чаша шардоне –
зависим съм от нашите привички…


Няма коментари:

Публикуване на коментар