Обръгнахме от толкова
любов!
Сега и двамата сме много
вещи.
Съмненията – всички - са
на Off,
а за разкош си палим
вечер свещи.
Обичам те. Обичаш ме.
Добре!
Това е като шарка очевадно.
Нас нищо вече няма да ни
спре!
Рутинната любов е
безпощадна.
Тя няма нужда от такива
дни,
в които се нуждаеш от
разтуха.
Побира се сред четири
стени
и с времето за думи става
глуха.
Добре ни е. Добре ни е
така.
Усърдието бе възнаградено
–
целувка, допир, кимване,
ръка…
Завий се, вън все още е
студено!
Аз няма да избягам. Вече не.
Къде ще ида? Стар съм за
игрички.
Две свещи, ти и чаша шардоне
–
зависим съм от нашите
привички…
Няма коментари:
Публикуване на коментар