четвъртък, 28 юни 2012 г.

Зависими


Едва потрепват тихите листа
под хладната корона на дървото...
След лятото, щом дойде есента,
те падат, но остават до стъблото.

Зависими от толкова любов,
те заедно посрещат дъжд и зима...
И аз на тази обич съм готов –
като листата - само теб да имам...

сряда, 27 юни 2012 г.

Ти да си до мен


Потънах в непознатите води
на любовта. Не искам да изплувам.
Това, което е било преди,
престана отведнъж да ме вълнува.

От днес съм мил, добър и оправдан
за всички свои действия и мисли...
Човек, престане ли да бъде сам,
защо му е любов да си измисли?

Достатъчно е ти да си до мен.
Достатъчно е редом с мен да плуваш...
Почувствам ли се леко уморен,
достатъчно ще е да ме целуваш.

Далеч от несъществени неща,
забравили за всички друга хора,
в душата си от радост ще крещя,
налегне ли ме леката умора...

вторник, 26 юни 2012 г.

Дано да е така


Не носят радост всички тези вещи.
Изгубил съм си времето сред тях.
Сега съм с теб. Но с късната ни среща
дали и любовта не пропилях?

Опитвам се да бъда интересен.
Разсмивам те. Това е май добре...
Навън е лято, а във мен е есен.
Надявам се дъжда да разбереш.

Опитвам да изричам мили думи.
Харесва ти? Дано да е така...
Сред всички тези вещи помежду ни
нима ти стига моята ръка?

Тогава да избягаме. Далече.
На край света. При нищото. Нали?
Без теб не искам да живея вече,
защото ми омръзна да вали... 

понеделник, 25 юни 2012 г.

Любовен затвор


В стомаха вече няма пеперуди.
Цветята днес са за интериор.
Обичаме се, без да бъдем луди,
заключени в любовния затвор.

Не ни се слушат думи. Думи няма.
Достатъчно ни е да си мълчим.
Рутинно е. По навик е. Без драма
един до друг в леглото с теб лежим.

Очите ни се взират във тавана,
а иначе държим се за ръце...
Как искам пеперудите да хвана,
когато гледам твоето лице...

събота, 23 юни 2012 г.

Любов, сега ми е добре


В очите ми се взира любовта.
Не вярва, че не вярвам вече в нея.
Улегнал мъж съм. Чакам старостта.
Да се обърна сам назад – не смея.

Наситих се на всичките лъжи.
Не искам обещания за утре.
На съвестта ми нищо не тежи,
щом лягам вечер и се будя сутрин.

Любов, сега така ми е добре,
че бях забравил меките ти устни…
Все някой мъж на ъгъл ще те спре…
На свобода от себе си те пуснах.

Ала за всичко ти благодаря –
за радостта, за мъката и края…
Когато дойде време да умра,
че бил съм жив, със сигурност ще зная…

петък, 22 юни 2012 г.

Такава те знам


Такава те знам –
Усмихната. Дива.
Нали аз бях там.
С мен беше щастлива.

Такава ще си
и в бъдеще време -
с разкошни коси,
почти до колене.

Какво че сега
до мене те няма...
Целува брега
морето за двама...

четвъртък, 21 юни 2012 г.

От обич ме целувай


Целувката без страст е като дъжд,
излял се посред лятото горещо –
Дори за недодялания мъж,
освен целувка, трябва още нещо.

Любов. Целуваш ли без любовта,
пресъхват бързо мъжките ми устни...
Отново после идва самота.
И мисли ме налягат земетръсни.

Целувай ме. Тогава с всеки ден
тревата по дъжда ще полудее...
Трева ще съм. Ще бъдеш дъжд за мен
и всичко в мен ще можеш да владееш:

ръцете ми, когато са по теб;
очите ми, защото теб жадуват...
Достатъчно е само занапред
от обич устните да ме целуват...

вторник, 19 юни 2012 г.

Остави се на ръцете ми



            Остави се на ръцете ми. Те знаят какво да правят с теб. Познават всяка твоя гънка. Докосвали са всяка част от тялото ти.
            Ръцете ми разпознават копринената ти кожа. Те винаги тръгват внимателно, а после стават нетърпеливи.
            Просто се отпусни. Остави гръбнака ти да потъне в мекия матрак на леглото, а останалото ще свършат ръцете ми. Затвори очи. Любовният допир без светлина е още по-осезаем.
            Този път ще гледам да контролирам желанието. Не обещавам, че ще успея. Съмнявам се, че искаш да успея. Но поне ще прилича на игра за възрастни, в която единият от нас се срамува.
            Ръцете ми са по теб. Не мога да ги спра.
            Виждаш ли какво става, когато си легнала по гръб, а очите ти са затворени за мен?

понеделник, 18 юни 2012 г.

Сега сме цяло


Не знаех, че е време. Не разбрах.
Обикнах те внезапно. Просто стана.
Тогава страховете си събрах.
Прибрани са на тъмно под дивана.

Най-после съм сред тихия покой
на ласките и меките целувки.
Не знаех, че е време. Станах твой.
Без мисъл. Без тревога. Без преструвки.

Сега е друго. Всичко е наред.
Погледна ли се вече в огледало,
във отражението виждам теб.
Сега сме цяло. В разум, дух и тяло.

сряда, 13 юни 2012 г.

Омраза от любов


Понякога те мразя от любов.
Омразата от обич е присъща.
Дори да те напсувам съм готов,
ако навреме тук не се завръщаш.

На крачка само съм от лудостта.
Понякога. Но често се владея.
Налегне ли ме вечер ревността,
до тебе да си легна чак не смея.

Съмнения катерят се по мен.
Притискат ми безмилостно гръбнака.
Понякога така е само ден,
и то ако нетърпелив те чакам.

Дори да те напсувам съм готов.
От обич е. Но ти това го знаеш.
Най-пламенно се мрази от любов,
когато от съмнения гадаеш...

вторник, 12 юни 2012 г.

Любовта ни отива


Отива ни да бъде тишина.
И музиката вече ни побърква.
Откакто ти си моята жена,
пред тебе откровен съм като в църква.

Отива ни и зрялата тъга.
Без нея любовта е невъзможна.
Мълчим. И се обичаме. Сега.
За другите изглежда някак сложно...

Отива ни и тихата печал,
защото не достига дъх и време
изцяло себе си да съм ти дал
и всичко твое в себе си да взема.

Отива ни накрая радостта,
че двамата, измислили си рая,
докато съществува любовта,
ще бъдем само двамата. До края.

понеделник, 11 юни 2012 г.

Секунда вечност



            По средата няма нищо. На границата между черното и бялото и двамата сме на стоп – кадър. Аз съм с притворени очи. Ти си широко усмихната.  Просто си почиваме. Забодени с карфица за момент, в който времето е спряло. Момент, в който дори преставаме да бъдем истински, защото за малко не съществуваме. Докато не си принадлежим, не изпитваме тъга един по друг. Тъгата се нуждае от обозначаване. За нея трябва вдишване и издишване, каквито по средата липсват.
            В една секунда може да има толкова много любов. Тогава е цветно. Има птици, трева и синьо. В синьото приливната вълна на щастието ни кара да се чувстваме свободни да се обичаме. Така, както обичат децата. Без предразсъдъци. Без основания.
Готова ли си за секунда вечност с мен?

неделя, 10 юни 2012 г.

Обичам те по тъмно


Дали от прекомерна суета
или от страх, че може си идеш,
не те прегръщам много през нощта…
Да можеше очите ми да видиш…

Зелени и по тъмно… Ала в тях
съмненията гонят се безсънно…
Дали защото вече остарях,
обичам те единствено по тъмно?

събота, 9 юни 2012 г.

Пешки


Да пием за богатите мъже.
За тъжните жени да пием също.
Те стискат във ръцете си въже.
Да имитират смях им е присъщо.

Да пием за привидната любов.
Тя също има чар, тъга и сила…
Дори за нея всеки е готов.
Жена за малко нежност би убила.

Да пием за страха, че сме сами.
Да пием за големите си грешки.
Грешим, но всяка грешка отстрани
изглежда като битка между пешки.

Царицата е някъде на бал,
а царят с друга страстно се целува…
Животът ни е само карнавал.
И в него пешките не съществуват.

сряда, 6 юни 2012 г.

Любовни половини


Взаимност. Тази дума между нас
ни свързва във едно голямо Цяло.
Говоря чрез вълшебния ти глас.
Усещаш мен чрез мъжкото ми тяло.

Любовни половини. Ин и Ян.
Останалото просто съществува.
Достатъчно е само да го знам,
докато устните ми теб целуват.

Отдадени взаимно, Любовта
е тази, дето в Цяло ни превръща...
Не бих разбирал нищо от света,
престанеш ли с любов да ме прегръщаш...

вторник, 5 юни 2012 г.

Почакай, принце


Принцесата към тебе е на път.
Почакай, принце, дай й малко време.
Обърка се на тъмен кръстопът.
Избра в посока грешна да поеме.

Тя тича вече толкова лета,
че роклята по храстите си скъса.
Със нея тича боса любовта
мъм тебе, принце. Не бъди навъсен.

През хиляди гори и планини
принцесата и в мрак, и в пек премина…
Не тръгвай още. Принце, остани.
И двете тичат боси. А е зима.

Принцесата с изтръпнали нозе,
а любовта – със посинели устни…
Почакай. Съвестта ще те гризе,
не се ли губиш в тези устни вкусни.

Виж, чака кротко даже и лъвът.
Принцесите си струват да се чакат,
когато са към своя принц на път,
но, бързайки, с любов се губят в мрака…

понеделник, 4 юни 2012 г.

Целувки по ефира


Обичам те безжично. По ефира.
Навсякъде си. Винаги до мен.
Без думи разговаряме. Разбирам.
Без теб е невъзможен всеки ден.

В очите ми блестиш. Луна огромна.
Душата ми е твоето легло.
Дори да си се чувствала бездомна,
измамно чувство просто е било.

До тебе съм. И всичките минути
понякога измамно ни делят...
Дори тогава думите са чути.
Целувки по ефира. За из път...

събота, 2 юни 2012 г.

Любимата ми блуза


Ще съм по джинси. С тишърт и сако.
А ти сложи любимата ми блуза.
Прави се на разсърдена, ако
целувам те, но по едната буза.

А после, силно гушната във мен,
аз устните ти жадно ще целувам…
Когато с тази буза си, съвсем
обичам те, желая и ревнувам.

Ще ни завиждат кестените чак,
че можем да сме толкова щастливи…
Небрежен аз, ти с блузата си пак,
целуващи се. Млади. И красиви.

петък, 1 юни 2012 г.

Да си запалим по една


Ела да си запалим по една.
Забраните така ни провокират!
Цигара щом в ръка държи жена,
мъжът до нея сам дъха си спира.

Докато пушим, просто ще мълчим.
Жена и мъж, които се обичат
сред облаци от гъст цигарен дим...
Цигарите ни даже се привличат.